She walks in beauty…
Полягат меко слънчеви петна – пътя и да пресекат
И сенки паяжина сплитат – косите и да уловят
Минава тя в лазурна красота – и в стъпките и леки
Полягат меко слънчеви петна – да сияе нейната пътека…
/… заедно с Nicholas Gunn /
Posted in Dentro de mim, Luz
Some Rights Reserved 2008 Handful of Light
Creative Commons License
Powered by WordPress | Designed by Stephen Reinhardt
http://www.youtube.com/watch?v=-_OHyfuvEq8
Я да видим дали ще стане така…
Щом трепването на листата, арфата на лъчите, танцуващите сенки и аромата на есенно утро са довели до този нежен саксофон… пристъпващата в красота е успяла да те докосне
Блaгодаря! :*
да си имаме уважението – никого не съм докосвала!
Страхотни снимки! Страхотни!
Много са приятни и нежни, Гери. Нямаше начин да не се сетя за Фаусто Папети
Сияйна! Простете грубостта в изказа! Имах предвид, докоснали с лъчите на добротата.
Благодаря ви, нежни души такива! Цял ден се нося като лятна омара от радост
ех, че е красивооо
Казвала ли съм ти, че си страхотна?!!
аахмми… в момента нямам връзка с базата ми от данни “СМС” (сърдечни мили спомени), понеже главния процесор ми се е втечнил от щастие
Като си затръгвам, ще не ще на -10 ще си намери майстора и … ще отговоря
гушш :*
Де бродиш, шефе? На кои червеи пак разказваш приказки омайни и им предлагаш прекрасни снимки, за да ги хванеш полесно в мрежичката си?
Охх, червеите си белеят и дебелеят нейде в бурканчетата, а аз се опитвам да изгазя през едни бумащини, без при това да се превръщам в книжен плъх. Ама скоро! Скоро и над бумагите ще изгрее слънце
… както и над преспите в парка, както се надавам скоро да покажа
Пък, ха, дано е забелило малко и в Пловдива! :*
оххх … ти казваш ‘белеят’, аз чета ‘блеят’ …
:*
ха, дано, ма не вервам