Haja o que Houver
Posted November 21, 2009 
Comments(13)
Comments(13) 
Haja o que Houver
/Madredeus, Pedro Ayres Magalhães/
Haja o que houver
eu estou aqui
Haja o que houver
espero por ti
Volta no vento
Ó meu amor
volta depressa, por favor
Há quanto tempo
já esqueci
Porque fiquei
Longe de ti
Cada momento é pior
Volta no vento, por favor
Eu sei,
Quem és para mim
Haja o que houver
espero por ti
Каквото и да стане -
Оставам тук
Без значение защо -
Ще те чакам
Ела с вятъра, моя любов!
Върни се по-бързо, моля те!
Толкова отдавна -
забравих откога
Защо ли избягах
от тебе така
И всеки миг
все по-горчив е
Върни се с вятъра
Моля те
Знам, о, знам
Кой си ти за мен
Каквото ще да става -
Ще те чакам
/Flo, 11.2009/
Поклон! Първото отдалеч ми заприлича на балерина.
Гери, едно от нещата, които винаги са ме изумявали са небивалите игри със светлината. Веднага свалих първото кадро и си го запазих. Прелестно е!
Благодаря ви, нежни души такива!
Костваше ми малко повече преравяне на галериите, за да подбера снимките за тая невероятно нежна (и моя много любима) песен.
Краси, изумителна е, неповторима, тая игра. Може би затова казват хората, че няма изчерпан обект за снимане
Снимките, както винаги, са повече от страхотни.
Благодаря от сърце!
таи роза ми лежи вече толкова време на сърцето … страхотна е!
обичам да съзерцавам розите в полумрак… тогава и сянката им ухае :***)
ти си странна смесица човек – търсиш червеи и им декламираш поезия … така ли ги ловиш? – и дват да те слушат и шат!
ох, ама ме спипа на тесно… аз, таковата,… докато ги търся съм много кръвожадно настроена, да ти кажа честно (много ме е срам, ама…). Поезията ми избива навън после чак, като им направя всякакви там магии и им вляза под кожичките на микроскопа
А на розите малко им трябва – те сами си раждат поезия
Прелестно съчетание от музика, стих и невероятни снимки – особено на розата! Прекрасна е!
Липсваше ми, Мари! Радвам се много, че мога да се включа в програмата за “презареждане”
Коя точно роза.. от всички?
Мда, идеята беше свързана с песента – каквото и да стане, когато и да е, независимо в цъфтящ пролетен ден, в гальовна лятна привечер или в тишината на есенна утрин… Когато и да дойдеш – тук съм, чакам те.
Първата – в сумрак е и само един лъч светлина я достига, а тя сякаш се крие. Понякога и аз се чувствам така.
П.П. Благодаря ти! Топлиш сърцето ми с думите си!
А последните са виновни за сълзите в очите ми (в комплект с широка усмивка).
Сумракът идва тъкмо навреме, а когато се бави… ние си го създаваме – да се чуем.
И аз ти благодаря, Мари! За това, че споделяш винаги искрено мига, в който успявам да те докосна с думи или картина.
А това последното си звучи като дъга май, а?!
