Пристъпва есента…
Posted September 15, 2009 
Comments(10)
Comments(10) 
*~*~*
Есть в осени первоначальной
Короткая, но дивная пора -
Весь день стоит как бы хрустальный,
И лучезарны вечера…
Где бодрый серп гулял и падал колос,
Теперь уж пусто всё – простор везде,
Лишь паутины тонкий волос
Блестит на праздной борозде.
Пустеет воздух, птиц не слышно боле,
Но далеко ещё до первых зимних бурь -
И льётся чистая и тёплая лазурь
На отдыхающее поле…
/Фёдор Тютчев, 1857/
С нетърпение очаквам още от любимия сезон.
Е, нетърпеливко, ставаме двама с този любим сезон!
Ама и аз очаквам от теб красоти, не забравяй
пиши ни трима за любим сезон, но със снимката с росата върху паяжината ме накара да се замисля – студено ли му е на паякът, с какво се топли, ако да, ако е кльощав, кво правим, или това му е просто ваната?
Ще се постарая.
Mного нежни снимки.
Започвам да разбирам, защо на фотографите есента им е любим сезон.
Дени, пиша те!
За паяка се е замислила значи, нежната душа. :-*
Споко, не му е студено със сигурност! Използва тези росни сферички като слънчеви батерии – хем му отразяват светлина и топлят, хем после към 10 часа, преди да са се изпарили, си прави по един билков чай с водичката. А и не е толкоз кльощав, това е ей, този образ. Кльощави се оказват само къщните, зер с този тежък и опасен живот и муха не може да ни прехвръкне по панелките
Коко, BigWitch те следи
Вили, благодаря!
Я, сподели защо, значи, им е любим сезон?
Eсенната светлина е по-мека, а цветовете – повече.
Имаше едно стихотворение на Е. Дикинсън (то е за пролетта, но много точно описва есенните ти снимки):
“Напролет се явява светлина,
която никога не може да постигне
останалото време на годината.
Едва март ще пристигне –
и ляга някакъв особен цвят
върху баирите отсреща.
Науката не може да го отчете –
човекът го усеща.”
Много вярно, точно това е! Дали е съчетанието от още топлата земя, която въздъхва облегчено, дали е от тръгналото да слиза по-ниско слънце, или от мъглицата, която заплита лъчите сутрин…, но няма друг сезон, други месеци като септември и октомври, с такава кристална светлина.
Красиви думи на Емили, наистина е трудно да се опише, може само да се почувства. Но настроението, което носи пролетната светлина е съвсем различно. Тя е предвестник, лъчите дърпат закачулените пъпки за нослетата, а небето се отваря – млечно-бяло. Всичко е пропито с едва удържимо нетърпение, лек дъх преди зеления взрив!… Докато ранната есен, затишието е както, когато се нагласяваш преди сън да чуеш някоя приказка. Покой, сладка заслужена почивка след лятната суматоха, забавен каданс, в който танцуват листата последния си танц.. айдеее, отплеснах се
Убави снимки; поносим сезон.
Мерси! А има ли непоносим?