Gimpнастика за начинаещи: рязкост

За ефекта, който могат да окажат нивата и кривите върху вашата снимка, обикновено може да гадаете. Е, има и такива майстори, дето са сигурни как ще изглежда творбата им след подръпване на черни, бели и сиви точки, но … къде пък остава очарованието от изненадата ;) Това, обаче, което веднага може да ви стане ясно, като си погледнете снимката, е дали има или няма фокус и къде е той. В днешната GIMPнастика ще се занимаем с въпроса какво е рязкост на изображението и как да се справим, ако искаме да я увеличим (навсякъде и избирателно).

Какво е рязкост и от какво зависи?

Рязкостта представлява степента на чистота, яснота в детайлите на едно изображение. Колкото по-ясно се виждат детайлите, толкова за една снимка казваме, че е по-рязка. Дълги години фотографската техника, както и различните начини за последващата обработка на снимки, са се старали да подобрят разкостта на изображението. Според моя основен източник (cambridgeincolour), два основни фактора допринасят за получаването на рязко изображение: разделителна способност и острота (acutance – приемат се предложения за по-точен превод).

fig1_acutance

Остротата показва контраста на тоналния преход или доколко рязко се променя изображението на границата светло/тъмно. Висока (или голяма) острота означава бърз тонален преход и детайли с ясно разграничими очертания. Това, най-добре може да се види ако увеличите един детайл от снимка например на 300%. Колкото по-малко пиксели имате с междинна осветеност, толкова изображението ви е “по-остро”.

Разделителната способност описва способността на апарата да разграничава близко разположените детайли в даден сектор на снимката. Колкото по-висока е разделителната способност, толкова по-малко е разстоянието между два детайла, което се “улавя” от сензора. За да се приеме една снимка за достатъчно рязка е необходимо да има високи и острота, и разделителна способност.

Освен от техниката, с която разполагаме, рязкостта зависи и от други неща, които влияят върху начина, по който възприемаме разделителната способност и остротата. Такъв е “шумът” (или зърнистостта), който обикновено е доста нежелан в една снимка. Обаче, ако леко се увеличи, може всъщност да засили “усещането за рязкост”. Това обикновено се постига ако тръгнете директно да засилвате остротата, чрез простичкото “sharpness”. На този пример се вижда, че лявата снимка изглежда по-размазана и по-малко детайлна. На тази вдясно е приложено доста високо “просто” изостряне, увеличавайки шума. Той може да бъде много фин и същевременно да внася острота – по този начин “лъже” окото и го кара да възприеме детайла като достатъчно рязък.

fig2

Рязкостта зависи още и от разстоянието, от което се гледа снимката. Снимки, които са направени да се гледат отдалеч, като постери, билбордове, може да имат доста по-малка разделителна способност, в сравнение с малките, художествени снимки в една галерия, но и двете ще се възприемат като достатъчно резки, поради разстоянието, от което ги гледаме. Имайте го предвид, когато изостряте снимките си, защото оптималното според вас изостряне, в конкретния случай може да не е точно това, което ви изглежда най-добро на вашия екран!

Естествено и не на последно място, рязкостта зависи значително и от вашата техника на снимане. Ако ви треперят ръчичките, няма начин да ви помогне и най-прекрасния обектив, нито пък усъвършенствания апарат, а btw, слабо помага в такива случаи и вградената стабилизация. Спрете за малко, поемете си въздух, усмихнете се на модела (пък макар и някоя буболечка ;) ), заемете стабилна стойка или се подпрете някъде. Дори и най-малкото заклащане на камерата може драматично да наруши рязкостта на снимката и после да ви е яд за пропуснатия момент.

Какво може да направим, за да повлияем на някой от тези фактори и да направим снимките си по-резки? При дигиталните апарати, разделителната способност се определя от големината на сензора, докато остротата зависи от качеството на обектива. Дотук – все технически зависимости. Внимание, това не значи да си захвърлите апаратчето в ъгъла с мисълта, че за нищо не става и просто ей, на, трябва ви друг, по-добър, с по-голяма матрица, огледалка например и пр. Надграждането е важно нещо, но… най-важното си остава удоволствието от снимането! Не си го отнемайте! По-скоро се замислете как да постигнете максималното от възможностите на това, с което разполагате.

Освен това, хората са измислили и чалъми с последващата обработка на снимките, които да помогнат. Всъщност, остротата е единствения елемент на рязкостта на изображението, който все още e подвластен на нашия контрол, след като вече е направена снимката. Да видим как става това с нашия любим GIMP, но… преди това да си отговорим на някои интересни въпроси ;)

Защо е нужно изостряне на дигиталните изображения?

Едно чудесно обяснение е представено в ръководството за рязкостта на Ron Bigelow. Той нагледно показва, че причината се крие в същността на дигиталния сензор. Той е съставен от милиони пиксели, всеки един улавя светлината в една мъничка част от сензора, и то само един определен цвят (червен, зелен или син). Когато снимаме, светлината от обекта се проектира върху пикселите и в случая, за нас е особено интересно какво става по ръба на тоналния преход светло/тъмно.

fig3

Това са две от фигурите на автора, с които показва как пикселите от двете страни (точки 1 и 2) и на самия ръб (точка 3) улавят светлината и каква информация носят. На фигурата вдясно се вижда, че пиксел 1 и 2 се отбелязват ясно като бяла и черна точка, съответно. Но пикселът на граничната бразда има затруднения :( Една част от него е бяла, но другата получава малко светлина или изобщо никаква. За съжаление, както се вижда на втората фигура, пиксела не може да се регистрира като наполовина бял, наполовина черен, затова той отбелязва сив тон. Това, което вижда окото по ръба е рязък контраст бяло/черно, но това което сензора улавя е бяло/сиво/черно. Накратко казано, пикселите на дигиталния сензор намаляват остротата на снимката. Това е една от причините, които обясняват защо се налага изостряне на дигиталните снимки.

Другата причина е в начина на възприемане на цветовете. Всеки пиксел възприема само един цвят, фактически той улавя само светлина с определен интензитет. За това се грижи филтър. След това, цветовете се възпроизвеждат с помощта на софтуера, отговорен да провери осветеността на всеки пиксел и да определи на кой цвят съответства. Освен това, той възприема информацията от съседните пиксели и накрая преизчислява цвета на всеки пиксел от изображението (процесът е познат като байерова интерполация). Тази интерполация може да доведе до намаляване остротата на изображението в граничната зона, защото пикселите по ръба ще бъдат интерполирани с някакъв междинен цвят.

Независимо каква е причината да се отнеме от рязкостта на една снимка, решение има и то е свързано с различните методи за изостряне в постобработката. Преди да видим как става това, е добре да имаме наум някои общи правила за изострянето:

1. Мониторът и принтерът са две различни изходни устройства. Използват различна технология за цветопредаване, различни цветови профили. Затова, мониторът няма да ви покаже точно как би изглеждала снимката на хартия. Постепенно, с опита можете да придобиете представа до каква степен трябва да изостряте снимката, така че тя да изглежда добре и след печат.

2. Когато изостряте снимки, има само две подходящи увеличения на работния прозорец – 100% и 50%. Първото ви дава достатъчно информация на ниво пиксели какво става. Достатъчно добро е , за да определите необходимия радиус на изостряне. Ако искате да печатите на мастиленоструен принтер, най-добре е да използвате 50% увеличение. Всички останали увеличения на програмата няма да ви дадат точната картина за това какво се случва с пикселите при изостряне.

3. Колкото по-късно в обработката на една снимка пристъпвате към изостряне, толкова по-добре. Всяка намеса след изостряне с криви, нива, баланс и пр. би довела по-скоро до негативен ефект. Затова, обикновено изострянето е последна стъпка в обработката.

4. Няма универсална рецепта за параметрите, с които да използвате програмата (или филтъра) за изостряне. Това зависи от ред фактори. Като се изключат тези, свързани с изпечатването на снимките, основният си остава самото съдържание на снимката – доколко тя съдържа дребни, фини детайли, или е с по-малко на брой и по-едри елементи.

Какво представлява unsharp mask?

Преди да станем едни такива сериозни… подарявам цял, среднокалибрен шоколад по избор на този, който даде смислен превод на unsharp mask! :D Тези предложения, които ми идват на ума, са все едни такива… многозначни – мека маска, размазана маска или направо размазваща маска :D

Противно на буквалния превод, обаче, unsharp mask е именно метод за засилване остротата на изображението. Познат е отдавна, от филмовата фотография, и е обичайния начин да изостряне при почти всички програми за обработка на снимки. Чрез unsharp mask не можете да създадете допълнителни детайли в снимката, съжалявам! Но можете да направите така, че да подсилите рязкостта им, чрез засилване на контраста по ръбовете, в тоналните преходи. С други думи чрез unsharp mask засилваме остротата.

Какъв е механизмът на изострянето? Ефектът се постига с използване на размазана (blured) версия на оригиналното изображение. Тя се прави като създадете нов слой, копие на изображението, и му давате Gausian blur с определен радиус (за който ще стане дума по-надолу). След това, се прави още едно копие на оригинала, но със засилен контраст. Накрая тези копия се наслагват едно над друго в следния порядък. Най-напред се полага размазаното копие върху оригинала, като по този начин се създава и самата unsharp mask. Тя фактически изявява местата на контурите, където трябва да бъде увеличен контраста. След това копията се разполагат така, че най-отгоре е контрастното копие, под него маската, най-отдолу оригинала. Представете си ги като налагане на шаблони с малка разлика в ширината на прорезите, един върху друг, като този най-отгоре е с най-тесните прорези. При това наслагване, информацията за снимката се предава от контрастното копие през маската до оригинала отдолу, пропорционално на осветеността, създадена от маската. В секторите, където маската е черна, информация от най-горния слой не стига до оригинала, т.е. това е сърцевината, да кажем зоната от “вътрешната” страна на ръбовете, която си остава, както си е на оригинала. Зоните, където маската е бяла (размазаните) се припокриват от контрастното копие, а те фактически след увеличението на контраста са “изчистени” откъм пиксели с междинна осветеност. По този начин, се увеличава контраста от двете страни на ръба.

fig4

… Ехо, тук ли сте още?! Мда, знам, че не звучи много лесно, дано поне малко да е разбираемо :/, но илюстрациите в cambridgeincolour са прекрасни и искрения ми съвет е да ги разгледате внимателно. Освен това… има и добра новина! Четете нататък ;)

Използване на unsharp mask с GIMP

За наше щастие, използването на unsharp mask в GIMP, както и във Photoshop и други програми за обработка, е доста лесно. В смисъл, не се иска ръчно да правите слоеве, да размазвате, да наслагвате и пр. Има си филтър, който върви с инсталацията и в GIMP се намира в диалога: Filter > Enhance > Unsharp Mask. Е, дотук с лесното! ;) Използването на unsharp mask изисква познаване на основните три контроли на филтъра: “Amount,” “Radius,” и “Threshold”. Правилното им използване може да ви даде брилянтен резултат, така както и неправилно зададените стойности могат да унищожат, уловените с толкова старание и любов детайли в една снимка.

fig5

Фигурата е от руската wikipedia и ми се стори много подходяща за разбиране смисъла на трите параметъра.

1. Amount (големина, ефект) – изразява се в проценти (във Photoshop) или в десетична дроб, скала 0.00 до 5.00 в GIMP и определя с колко да се увеличи контраста по краищата на изображението, т.е. определя големината, интензитета на изостряне. Да видим как ще и се отрази на една снимка задаване на различна големина на изостряне, ако не пипваме останалите два параметъра. На мен най-много ми харесва изострянето с големина 0.75 (отбелязано на снимката като 75%) или 1.5 (съответно 150%). При 3.00 (300%) картината става вече прекалено остра, детайлите се позагубват, а тухлите започват да “просветват” неприятно.

fig6_a+75

fig6_150+300

Важно е да се запомни, че с големината на изострянето винаги трябва да се внимава, максималните стойности не водят непременно до най-добри резултати. Идеята е да се намери оптималното решение. Започвайки от оригинала, изострянето може да доведе до подобряване на картината до определена точка, отвъд която качеството и вече започва да се влошава. Нашата задача е да експериментираме, за да открием точно тази оптимална точка. Разбира се, и да имаме предвид дали ще се печати снимката и в какъв размер.

2. Радиус (radius) – определя размера на размазването (blur), при създаването на маската, измерва се в пиксели (скала 0.1-120). Чрез него се задава ширината на зоната от двете страни на ръба, чиято острота искаме да увеличим. Това значи, че колкото по-малък е радиуса, толкова по-добре се подчертават дребните детайли, изострянето ще засегне само тясна зона много близко до ръбовете. По-големият радиус води до засилване на контраста на по-широка зона около ръбовете.

Fig7_01

Fig7_02

Снимката, която използвах за пример очевидно е с доста детайли. Както се вижда, радиус 1 значително подобрява остротата й, започват да се забелязват детайли по венчелистчетата, прашинки. Увеличаването на радиуса, обаче, не прави детайлите по-ясни, а по-точно ги замазва. При радиус 10 вече снимката има съвсем друг вид, ако се вгледате ще видите, че сякаш синьото е станало еднородно, детайлите са се слели един с друг, ръбовете сякаш са се “вдлъбнали” и са придали някаква обемност на снимката. Това е ефект именно на големия радиус, за който ще стане дума по-надолу :)

3. Праг (threshold) – определя каква е минималната разлика в яркостта на пикселите около ръба (при сравняване на оригинала и маската), над която се прилага изострянето. Измерва се в нива и скалата му е от 0 до 255. Стойност 0 означава, че почти всяка тонална разлика ще бъде изостряна (по всички ръбове, на всички детайли, вкл. и на шума). Големите стойности на прага означават, че само по-ясно изразените тонални разлики между пикселите ще бъдат изостряни, а по-фините ще останат непроменени. На практика това значи, че с увеличаване на прага, се избягва увеличаване на шума в снимката.

Fig8_01

Fig8_02

Да видим какво се е получило. При постоянни радиус и големина на изостряне (в случая радиус 1, големина 0.50) виждаме как варира детайлността. Снимката с праг = 0 е най-изострена, но и шумът в тревата се е повишил (в случая снимката е много детайлна, бокето определено никакво го няма :( ). Когато включим и стойности на прага, при 3 детайлите се позагубват, но все още ги има, тревата се е поразмазала. При праг 20, обаче, детайлите на козинката почти са си отишли.

Изводът? По принцип е добре прагът да се използва консервативно, за да се предотврати загубата на някой фини детайли. В крайна сметка имало (разправят майсторите в паяжината ;) ) и доста по-добри начини за борба с шума, отколкото увеличаване на прага на unsharp mask.

Увеличаването на прага може да се използва и в портретната фотография, да се запази и подчертае блясъка в очите, но да се замаскират някои детайли на кожата безболезнено и без козметика ;)

Fig9

Как да изберем оптималните настройки – стъпка по стъпка

И тук, както споменахме вече в използване на криви и нива, няма универсални рецепти. Но все пак трябва да имаме някаква представа откъде да започнем. Пак ще позова на ценните съвети на Ron Bigelow, за практиката на прилагане на unsharp mask.

Стъпка 1. Изберете радиуса на изостряне

Може би най-важния елемент в настройките е да се намери подходящият радиус. След това, големината и прага се настройват по-лесно. Изборът на радиус се определя от няколко фактора. Според Рон Бигълоу има технически фактори като камерата, избора на принтер и размер на разпечатка. Да предположим, че ние обработваме снимки, правени с един апарат, а пък изборът на принтер много често хич не зависи от нас, а от това доколко попадаме на качествено работещо фотостудио. Така че, ще обърнем внимание на другите фактори – съдържание на снимката и разделителна способност.

Съдържанието на снимката влияе чрез размерите на детайлите в нея. Колкото по-фини са детайлите, толкова по-малък трябва да е радиусът. Ако детайлите са по-едри, по-груби, изисква се по-голям радиус. Например, снимка отблизо на птица, с всички детайли в оперението, или на цветно легло с тичинки и посипан прашец, ще изискват минимален радиус.

Разделителната способност също може да влияе. Една и съща снимка с много детайли, ако е правена с апарат с по-ниска разделителна способност, ще изисква по-малък радиус, но ако е правена с апарат с голяма разделителна способност – трябва да и се приложи по-голям радиус на изостряне.

Стъпка 2. Изберете големината на изостряне
Пак се постига с опит и наблюдение на резултата. Един възможен градиент е 50-300%. Ако ще изпечатвате снимката, трябва да нагласите големината така, че изображението да изглежда малко свръхизострено.

Стъпка 3. Изберете прага

Той е последната стъпка. Прагът трябва да се придвижи до точката, в която се предотвратява изострянето на шума. Обикновено това е твърде ниска стойност. Най-често даже се оставя да бъде 0.

Да не забравяме, че тези три настройки не са независими една от друга. Например, ако увеличим радиуса, следва да понамалим големината, иначе прекалено ще изострим снимката. Също така, по-високи стойности на големината трябва да се съчетаят с по-висок праг. Броят на комбинациите между трите параметъра е огромен. Затова, за да не изпадате в паника и тиха лудост, най-добре първо си нагласете радиуса така, че да е най-подходящ за снимката и нейната детайлност или… просто спазвайте трите стъпки! ;)

И все пак… ако не знаете откъде да започнете, ето някои примерни настройки, предложени от Scott Kelby (am – големина, r – радиус, thr – праг):

  • – Детайли с меки очертания – am = 150; r = 1; thr = 10
  • – Портрети – am = 75; r = 2; thr = 3
  • – За средносилно изостряне – am = 225; r = 0.5; thr = 0
  • – За максимално изостряне – am = 65; r = 4; thr = 3
  • – Изостряне за “широка употреба” (ахмм… малко съм скептична към това определение) – am = 85; r = 1; thr = 4
  • – За снимки, които ще се публикуват в интернет – am = 400; r = 0.3; thr = 0

Накрая – една хитринка за локално увеличаване на контраста

Всъщност, това е пак прилагане на unsharp mask, но със задаване на по-голям радиус. При локалното увеличаване на контраста се подчертават по-едри тонални преходи светло/тъмно, за разлика от увеличаване на контраста на фините детайли, което типично се постига с малък радиус. Чрез тези настройки се постига известна триизмерност на изображението, помага за премахване на отблясъци от обектива, или пък да се освежи мрачна снимка, правена през стъкло на (мръсен :) ) прозорец.

Трикът е, че като зададем голям радиус в unsharp mask, получава се доста по-широка линия на размазване в маската. Това и позволява да покрие тонални преходи с по-голям мащаб. Понякога разликата между изходната снимка и тази с приложен такъв ефект, е трудно забележима на пръв поглед. Но ако направите и една обработка, с малък радиус – ще усетите разликата в избистрянето на снимката. Обичайните стойности, с които можете да пробвате този ефект са: големина = 0.05-0.20; радиус = 30-100 пиксела; праг = 0. Да видим какво сме получили от това лаленце, дето се люлее с обичайни параметри на изостряне: големина 0.5, праг 0 и радиус, в средата 1, вдясно 50 :)

Fig_10

Внимание! Локалното увеличаване на контраста може да подсили преосветените зони в снимката, които граничат с много тъмни такива. Затова е добре, ако решите да пробвате, да го направите ПРЕДИ да приложите нива и криви! Ето едно изключение от златното правило за изострянето като краен етап в обработката :) Друга причина да внимавате с метода е, че може да промени мекотата на цветовете в снимката ви и да доведе до съвсем различно настроение в нея. В обработка на портрети трябва да се прибягва към нея с особено повишено внимание.

Трябва да ви споделя (вече съвсем накрая, обещавам ;) ), че темата е на практика неизчерпаема. Има още много ръководства, много информация за подобряване рязкостта на снимката, но … реших засега да спра до тук. Към Висшия пилотаж спадат методите за прилагане на избирателно изостряне, добре описани и в статиите на Рон Бигълоу, smart sharpening и още много други. За всички, които се интересуват, вижте посочените връзки на източниците.

Да не забравите да споделите вие как подобрявате остротата на снимките си. Всички мнения и препоръки са добре дошли! :D

Източници:
- Article and Photography by Ron Bigelow: Sharpness
- cambidgeincolour – с прекрасните ръководства:

- Scott Kelby – Примерни стойности на контролите на unsharp mask
- Википедия – Нерезкое маскирование

18 Comments so far

  1. Илиян on September 22nd, 2009

    Поздравления за поредната GIMPнастика :-)

    Лично аз ползвам най-често unsharp mask-a, в повечето случаи в разумни граници ;)
    Друго приятно инструментче (макар и малко тежичко), което има много възможности за подобрение на остротата (както и всякакви други подобрения/разрушения) е G’MIC плъг-ина за GIMP.
    В него е интегриран и GREYCstoration (доста добър инструмент за подтискане/премахване на шум).

  2. Nick Angelow on September 22nd, 2009

    Поздравления — ще е много полезно :)

    Иначе потребителите на GIMP, трябва да имат предвид, че стандартно стойностите на amount в unsharp mask са дадени не в проценти, а в части (стотни). И тогава стойностите от примера на Scott Kelby би трябвало да са:
    o Детайли с меки очертания – am = 1,50 (вместо 150%);
    o Портрети – am = 0,75 (вместо 75%);
    o За средносилно изостряне – am = 2,25 (вместо 225%);
    o За максимално изостряне – am = 0,65 (вместо 65%);
    o Изостряне за “широка употреба” – am = 0,85 (вместо 85%);
    o За снимки, които ще се публикуват в интернет – am = 4 (вместо 400%);

    Също така е напълно възможно някъде из настройките на GIMP да има възможност за промяна на този начин на въвеждане, но не виждам някакъв особен смисъл да се променя точно тази настройка.

    И трябва да призная, че нямам представа как се въвеждат стойностите за amount от unsharp mask във photoshop (просто отдавна не съм го използвал), но се надявам някой по-запознат да се обади с коментар.

  3. Geri on September 22nd, 2009

    Благодаря за поздравленията, момчета! Ще се радвам ако наистина това кратко ръководство е от полза. :)

    @Илиян
    Ааа, този плъгин за подобрения/разрушения ще трябва да се пробва. Още повече, рано или късно, ще трябва да стигнем до друг “мазол” на обработките – шума :D

    @Nick
    Съвсем прав си, my fault. Добре е, че ми напомни. Трябваше май навсякъде да заменям стойностите на големината с аналога в GIMP (май ще се върна да ги оправя :) )

    А ето, всъщност, какви са градиентите на трите параметъра в GIMP:

    - радиус – от 0.1 до 120 пиксела
    - големина – от 0.00 до 5.00 – в моята версия на GIMP (2.4.7) големината варира от 0.00 до 10.00
    - праг – от 0 до 255 нива или разлика в осветеността на пикселите по ръба.

  4. Nick Angelow on September 22nd, 2009

    В GIMP 2.6.7 максималната стойност, до която може да увеличаваш amount е 10,00 (1000%). Това само за информация :)

  5. Geri on September 22nd, 2009

    Благодаря! :D
    Еейп, чак 2.6.7! Много нагоре сте дръпнали, федоренко! ;)

    Излиза, че май тази скала в ръководството е за някоя по-стара версия на GIMP…

  6. Nick Angelow on September 22nd, 2009

    ами като гледам, това са настройките по подразбиране и са същите, както и в последната версия на GIMP. или имаш предвид някоя друга скáла от онова ръководство.

  7. Geri on September 22nd, 2009

    Ники, имам предвид точно скалата за големината. Според ръководството е 0.00-5.00.

    Ха! Това G’MIC плъгинче действително е много симпатично! Дава голяма начална скорост на въображението :D

  8. Николай Цветков on September 22nd, 2009

    Благодаря за обясненията. До сега си ги ползвах без да ме интересува кое как и защо. Сега вече знам. :-)
    http://tinyurl.com/mxqyex тук бях писал преди време за един друг метод, ама с фотошоп. Може би и в Gimp ще го има.

  9. Geri on September 22nd, 2009

    Ами да, то когато човек има интуиция и око, може да прецени, разбира се. Радвам се, че съм те “подковала” и с малко теория, Коко :)

    Много хубаво си го описал! Тази вечер май ми е специална за инсталиране на нови добавки за GIMP. След G’MIC сега иде ред и на high pass. Така, че би трябвало да стане, ще пробвам и докладвам ;)

  10. Geri on September 22nd, 2009

    Ами да, намести си се като пет пари в кесия, и се изостри по начина, по който Коко го е описал. Чудесно! :D

    За желаещите да пробват, след като свалите файлчето high_pass.scm, просто го копирате в домашната ви папка на GIMP, но не в /plugins, a в /scripts! ;)

    После го намирате в диалога Filters -> Generic

    P.S. Малко по-късно, Ники ме светна, че има и готова добавка, която съвсем пък мързеливата се справя, всичко ви сервира наготово, без да дублирате слоевете. Това е Eg-HighPassSharpen :)

  11. Николай Цветков on September 23rd, 2009

    Хе хе, чудесно! :-)

  12. deni4ero on September 23rd, 2009

    аз, че нищо не разбирам, не разбирам, ама, сигурно и астигматизмът ми се е увеличил, щото (много се извинявам!) не виждам разлика в радиусите, остротата и квото там беше :oops:
    Иначе – страхотно, Шефе на ве, пардон на лефите!

  13. Geri on September 24th, 2009

    Добре си ти е астигматизма, споко. Дени, пробвай да ги отвориш отделно, в пълен размер. Ако още не се вижда, взимаш една твоя снимка и я прекарваш през процедурата. Нишо не помага по-добре от това да си изиграеш упражненията от gimpнастиката с твоите си бухалки… тъй де ;) разбра ме :D

  14. Mari-ana on September 25th, 2009

    Не си само ти, Дени. И аз се взирах многократно и настойчиво, детайл по детайл, и нещо не виждах разлика. :) Но специалистите казват, че има. ;)
    Съзрях някаква разлика Гери, като отворих снимките както казваш. Ама тя е някак малка. А си мислех, че творите чудеса с тез чудесии. :D

  15. deni4ero on September 25th, 2009

    аз дори и като ги отворих, не съзрях, ама, явно тая работа не е за бастуни

  16. Nick Angelow on September 26th, 2009

    ами то е защото гледате, а не виждате :-P

    ако хванете някоя снимка и карате според ръководството, на третия или четвъртия път със сигурност ще забележите. другия по-кратък начин е да използвате командите ctrl-z (undo) и ctrl-y (redo) и пак да се взирате внимателно (но не и напрегнато). тогава може с по-малко повторения да видите какво точно се е получило :-D

  17. deni4ero on September 27th, 2009

    Ник, абсолютно и напълно съгласна, но, все пак … хубави снимки правите :)

  18. Geri on September 27th, 2009

    Момичета, зависи от това какво се разбира под “чудеса” ;)

    Ако имаме една доста поразмазана снимка и искаме да светне и да стане идеално рязка, ми… няма как да стане. Затова, ако очаквате чак такива разлики, няма да ги видите. Става дума за изостряне на снимки, в които все пак сте си хванали фокуса. Често само малко пипване води до по-добър резултат, ей, така, без да можеш да кажеш отчетливите разлики :)

    И това, което и Ники повтаря е – пробвайте го сами, на вашите снимки. И да, номерът с undu е много подходящ, за усещане на разликите.

    Поздрави! :D

Leave a reply