Go, Child!
Comments(6) Когато останеш насаме с мислите си и обърнеш поглед навътре, откриваш винаги, че сред гънките на собствения ти лабиринт, колкото и да е тъмно, се крият късчета светлина. Проблясват и те топлят, спасяват те, радват, дават ти кураж да продължиш и ти говорят. Винаги ми се е струвало, че техния език, тоналност и лъчи са нещо, което е дълбоко скрито, неразбираемо и ненужно никому, освен на теб самия. До момента, в който не се намериха точните думи и сърца, които също знаят, че тези светлинки съществуват и могат да огреят и стоплят и други. Те отвориха вратата (тайничко 
) и първата светлинка, крехка и потрепваща, побърза издайнически да се откъсне и полети.
Върви, дете! Танцувай с трелите на косовете, потопи се в небето, отплувай с речните нимфи, докосвай, оглеждай се в очите, цъфти и посей нови шепи светлина. А аз ще се опитам да те следвам.
Благодаря ви, приятели!
Айде аз да ти сефтосам първата публикация
.
Сефтос!
Много хубава снимка. Представям си, колко си се гъзила, докато я изпуцаш.
Поздрави Ему
Благодаря, Пиуе!
Ами така сме … гъзарите. А пък някои си имат телефото…
Аз ти благодаря! На добър час!
Ей, честито за ЧРД-то, за блога и за снимката!
Кой е търпеливкото, който е следил полета на чадърчето?!?
@Дачи
:*
.. и дано има попътен вятър
@elichka
Хеей, здравей, Мила Колежке-Весело-Остенче! Радвам се, че си тук.
Ами търпеливката обожава макро снимки и е готова да клечи с часове и да дебне чадърчетата и всякакви други тайнства и същества от Малкия свят, които ще си напълзят тук едно по едно. Сигурна съм, че бистрата ти душа ще ги хареса
Целувки!
[...] че има начин хем да се чувстваш у дома, в собствения си малък свят, хем да споделяш нападенията на рошави мисли и още [...]