Имало едно време (и сега я има, и дано да я има дълги епохи още) една пъстра гора. Дали е стара или млада много трудно може да се каже, защото непрекъснато се променя. Пътеки се разклоняват, филизи израстват, заедно с тях рошави храсти и треви, пришълци прилазват или си отиват, а старите обитатели гледат винаги да се попременят, та да си смъкнат едно 50-100-тина години от клоните. Сигурно може да я приемем за стара, доколкото всички гори (и особено дъбравите) са части от една обща, древна и силна гора, обгърнала земята. В едни времена и места са я наричали Ветроклин, в други се е извисявала на могилата на остров Роук, друиди са правели заклинания в нея, а в някои предания се твърди, че дърветата били “изпяти” от древни огиери. Там или тук, сега или в друга епоха, това, което всички гори ги свързва е фантастичната им природа и загадъчност.

Гората, в която се разхождаме се нарича Шарколес. И тя е пълна с чудеса и следи от палави магически създания, като всяка порядъчна дъбрава. Проправени от тролове широки алеи или по-тесни джуджешки пътечки пресичат сутрин полегатите сенки. Слънцето, естествено, е любим гост и, когато има мъгла сутрин, нарочно си оплита короната в клоните, та да си намери причина да се позабави. Може пък да успее да присъства на сутрешния тоалет на феите от езерото.

Но да го оставим да си хитрува. Днес сме на разходка с Ентите (братовчеди на онези от Ветроклин, знаете ги ). Шарколес носи името си от светлината, която изтича през дланите на най-многофилизното семейство Енти тук – Дъбокорови. Доайенът на родата е древния Дъбокор Мъхокрак, който предпочита да се подвизава в по-дивата част на гората, че с възрастта е станал малко своенравен. Пък и го мъчи кореновия артрит и през пролетта си кисне мъхестите лапи в снежните води – може пък да помага…

Друг любим обитател е Пъстрокор, с прякори Ориента и още – Голямата стъпка.

Освен, че обича да се разхожда с широка крачка, разплисквайки зелена светлина, много обича да се татуира. Ако сте търпеливи, а няма как да не сте след като сте попаднали в тази гора, ще различите какво ли не по кожата му…

А колкото до прякора Ориента, спечелил си го е с това, че е пришълец от по-топли гори, а и е много музикален. Плодовете му се наричат чинаракаси и се използват от перкусионистите на яката горска банда “Дъб-Fondation-Mix-листинг”.

Да не си помислите, че в Шарколес няма Ентруги?! Ето ви може би най-красивата от тях – Магно-Лия Пеперудокоса. Много изискана дама, какъв маникюр поддържа само…

Обикновено издебва точно подходящия момент да блесне с красотата си, когато една част от останалите ентруги вече са позавехнали, а друга – още не са готови с разкрасяването.

Гномчетата разказват, че тези бели панделки в косите и, всяка нощ какавидите ги изтъкават, а ги навързват пеперудените феи (онези, дето летят на мъхнатите гръбчета на пеперудите). Да ви кажа, гномчетата са големи клюкари и приказките им понякога хич не са за вярване. Но за тях, за феите, вещиците и други обитатели на Шарколес – в следващата разходка