Изпепеляване
Posted July 20, 2009 
Comments(3)
Comments(3) 
Колко секунди трябват на една клечка кибрит да изгори?
Не мога да запазя огъня – само с клечици
Безпомощни! Бледи сенки на лава
в шепата скътани
Няма да ни стигне това
След кръвта в един кратер кипяла
Остава ми да дочакам дъжда
пречистващ, и вятъра, който клоните кърши
Да осъмна – къс гола скала
Тази – дето от лава се ражда без страх
И студена остава, погребала огъня
Но не и началото, с пламъка плах…
/Flo, 07.2009/
Толкова е тъмна тъмната ми фаза, че така и не успях да се потопя в предишният ти пост и се отказах. Трябва ми друга нагласа, за да му се насладя.
Но стиха го прочетох три пъти преди да ти напиша коментара. Последните два реда… Точно така се чувствам. Странно е, че ми се случва през лятото. Това е моя сезон, тогава съм в стихията си.
Но ще мине, разбира се. Просто фаза.
Винаги, след такива дупки и притеснения съм си казвала “Абе, егати и човека съм! За какво си разфасовах душата така!?!”, ама следващия път пак е същото.
Обаче, това пък прави душите ни по-силни и с тази регенерация – винаги млади!
Целувки и успех!
Чакам времето, за да си кажа същите думи. Най-тъмно е на разсъмване.
Благодаря ти за думите!
Целувки!