Шепоти над езерото
Posted April 13, 2009 
Comments(6)
Comments(6) 
Възседнали облак и вятър, пътуват сезони, мени се небето.
Клони преобличат, да наваксат, оглеждащите се дървета
“И в сянката ти топла светлина сияе!”
“Стой до мен! В подножието на всяко лято, есента витае”.
Златни нишки в росата запридат листа и лъчи
В злато огрян ли е пътят на птиците, с взрени на запад очи?
Тих е леда – пазителите неми, ококорени във транс
На мъглата воалите само, танцуват в забавен каданс
Пламнали пръстчета, нетърпеливи огледалото пробождат
Водата се къдри в усмивка – “Животът отново прохожда!”
Усещам лека тъга в думите и снимките. Искам слънце, усмивки, огън, ПЪК!
И пак ще спамя – Прекрасни са, и снимките, и стихът!
П.П. И кога в Шарколес ще дойде истинската пролет, за да идем на разходка?
Истинската? А тя, истинската е една и отдавна е завладяла гората! Само, че това, че все още ни се струва, че не е дошла идва от благословената щафета на сезоните.
В дебрите на всеки сезон се крие зародиш на следващия. А стария трудно си отива! Че нали трябва да се убеди зимата, че крехката пролет е проходила стабилно, че може сама да се справи? Затова и от време на време я подкрепя, а пък ние… просто си мислим, че ни е студено. Оттам и леката тъга, която сигурно повява… по ръба между два сезона
Много се извинявам, ама това по ръба на фонтана жаби ли са или видри? ‘Щото ако са жаби, да вземе някой да ги разцелува – току-виж се извъдили едно 10-12 принца.
Ами ние принцесите взехме да губим надежда вече! Гледаш някой – изглежда до сущ като принц, целунеш го – и на вкус принц, а като удари полунощ се превръща на тиква…
Ееей, т’ва инженерите… кога успя да ги преброиш!? Човек не мож скри кьорава жаба.
И да ти кажа, тези тук хич не са лесни за целуване. Езерото крие подмолни дълбини, разни хищни русалки дебнат (преправят се на златни рибки). Тези водни лилии все са принцеси-жертви.
А по въпроса за принцките трансформации, много обширна тема е. Понякога целувките водят до по-бавната, ама по-трайна трансформация, тип “дънер” (дърво, чвор, дъбица и пр. ентизми). Тиквената поне е обратима – само посегни към точилката и пред перспективата да станат плънка за баница, веднага си връщат принцкия облик.
Докладвам:
Реших да не действам с половинчати средства и вместо точилка сложих зад вратата винкел. Принцът си възвърна трайно хуманоидния външен вид.
Лелеее, Принцесо, внимавайте, моля ви се! Така предприетите “железни” мерки срещу затиквяването на принцовете водят към трансформация от принцеса в магьосница! < :О
Ще трябва да ходиш после на опреснителни курсове в ЧАР-academy!