Писмо до Зимата
Уважаема Снежнокоса Леднолика Господарке!
Искрено Ваш почитател изказва огромната си благодарнност за Вашия стремеж да осветлите с красотата си сивото ежедневие, заличавайки следите от последните напъни за почистване на родния град…
За грижата за подрастващото поколение, което в тези усилни времена, преди напълно излишната и изтощителна Великденска ваканция, трябва да си налягат парцалките и да четат у дома, вместо да обикалят безгрижно детските площадки…
… и да си знаят, че не са в разгулния плажен сезон…
С благодарност отбелязваме обичта, с която загръщате в пелените на снежната си ласка крехките посеви, тревички, теменужки, минзухари и пр. нетърпеливковци, които бързат да надничат неподготвени по поляните, както и бързащите да захвърлят кожусите си пъпки…
Изключително сме Ви благодарни за огледалата, които творите с ледена ръка и възможността, която давате на любимото ни Слънце и всички небесни и земни красоти да се оглеждат в тях, смаяни и очаровани…
За свежестта на придошлите води, непокорно понесли силата на топящия се сняг от пазвата на планините…
… както и за тихата прегръдка на клоните на елшите в снежни перуки, заобиколили реката в опит да подочуят накъде ще отлети колесницата Ви…
Благодарни са Ви и нашите домашни любимци, които никога нямат насита за преспи, въргаляне, гоненица и мокри закачки…
…, макар че някой други бедни създания угрижено се гушкат едно в друго сред провисналите папури и се чудят дали някой джин не ги е преместил на север, докато са спяли с глави (и очи) под крилата…
Много дълга се получи тази моя ода на благодарността, Ваше Сияйно Мразовичество, почти толкова безобразно дълга, колкото е Вашия шлейф, който така безотговорно сте оставили да се влачи след Вас и безнаказано да ръси снежинки по пътеки и борчета…
И с тази благодарна възхвала искам да Ви кажа – Чудесна бяхте, докато Ви беше времето! Но сега искаме слънце, искаме топлина, южен вятър, който да отвее снеговете, искаме си светлината и цветовете, и цветята – истински, а не от скреж. Отстъпи, Блестяща Леденоръка! Нека да запеят капчуците!
Съжалявам Гери и ти “Уважаема Снежнокоса Леднолика Господарке”. Добрите и милите ми думи свършиха днес, сутринта. Когато станах и навън отново беше натрупал сняг.
Виж сега, Снежанке. Събирай си парцалките и снегът и изчезвай. Писна ми от теб. Това е тормоз. А е доказано, че всеки тормоз води до негативни чувства. Ако продължаваш така ще изгубиш почитателите си. Дори и верните си, а какво остана за колебаещите се. Така че, айде – чао, бай, довиждане, отивай си до другата година.
Искам слънцеееее!!! ПЪК!!!
Гери, не те намерих на телефона и….
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!!
Много усмивки, много целувки, много обич, от здраве и добри приятели да не се отървеш!
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ГЕРИ!!!
Пожелавам ти здраве и дълъг живот, успехи и късмет!
Нека сърцето ти е пълно с любов, умът си със страхотни идеи, а душата ти с мечти! Нека обичта на близките ти и на приятелите ти да те сгрява всеки ден, всеки час!
Бъди много, много щастлива!!!
Топла и силна прегръдка, и много целувки!
Хахахаа, Марианче, това направо ми напомни “Замунда-Банана-Бенд” – “Маххни се, Слънце! Иди да печеш другаде!”
Е, няма пък! Нали видя как се намеси вещичката и издуха облаците! Нямаше начин днес да не е разнообразно времето и сменящо се толкова бързо, точно като настроението ми!
Много ви благодаря, момичета! За хубавите пожелания, топлината, разбирането, обичта! За това, че ви има и сте около мен!
Целувки много!!! :-*****
Разбрах аз по обяд, че ще вземеш нещата във вещите си ръце.
Не може без слънце на твоя ден.
А и аз често променям настроенията си, така че, не съм толкова сърдита на Снежанка. Обаче е време наистина да си ходи. Ако се налага, моля те, намеси се пак с някое заклинание или магийка.