Morio-Zen
Comments(3) 
Изпревариха ме с нови попадения на Moriо (адмирациите са за Сан Антонио). Отново се убеждавам какво страхотно съчетание на графика и мисъл ни дава Morio. Не можеш да подминеш негов графит ей, така. Не е просто рисунка на стената. Тръгваш си … разчоплен някак. Разтворен, изваден от черупката си.
Някои до такава степен биват разчоплени мозъчно, че ги избива на послепис или разнопис на вече написаното…
А в други случаи, преминаваш през цял катарзис, докато се опитваш да решиш “Какво е искал да каже авторът?”
Нещо като дзен-графити…
“Някои са сериозни, други — направо непочтителни, а красотата на трети предизвиква размисъл. Някои могат да звучат озадачаващо – когато думите се използват не за изразяване на някаква идея, а като инструмент за посаждане на безсловесна истина, могат да се случат доста странни неща.” (Дейвид Шилър, “Дзен — джобен пътеводител“)
Ще ми е интересно да споделите – вие, които намирате минутка да наминете насам – как тълкувате последната картина?
☑ (play) — има желание;
☒ — няма желание;
а девойката (да) го кара както я подкарва майката-природа и (да) не се съобразява с натрапения и от някой друг избор
Ммм, девойката изглежда бая разколебана и разкъсвана от противоречия (imho). Онова адски трудно състояние на духа, когато искаш да натиснеш play, и едновременно да избягаш. Докато мисълта води до въпроса за достигане на висша форма на самовглъбяване, когато си освободен от емоции, от желания и напрежение. На мястото на имагинерен, изкристализирал Път, Морио е поставил Избора – земен, и далеч по-достижим и разбираем…
така де — to beer or not to beer
както казах, да се остави на майката-природа, обикновено тя си знае работата.