Май! Обожаван, щур, вълшебен Май! Зелено е толкова безумно толкова, че ще ти се пръснат зениците!

Набухнали в тревата, като ситни облачета, повдигат сякаш цялата повърхност. Толкова разнообразни, толкова уникално си е всяко едно… с различната степен, с която се е отдало на вятъра.

Някои срамежливо пускат хвърчилка-две, да загатнат че са готови да залеят света – така несъвършен, окосен и опоскан откъм красота…

Преди да ги покоси я порой или градушка, я безжалостна косачка, всяко едно е готово да се раздаде – бавничко, когато узреят семената. Не насила – когато си готов!

Тогава можеш да събереш цялата си топлина за онова утре, което е чак след година. А дотогава съвършенството е тяхно.