Винаги съм твърдяла, че отпуските носят само вреда! Ако не в генерален план, поне в личен с абсолютна сигурност! Особено принудителните отпуски! И особено ако са продължили повече от два месеца в къщи, покрай пране, чистене, лаптопа, когато не обикаляш сервизните помещения за слугинаж и задоволяване на кулинарни пристрастия. Включително, да си месиш ей, такива лимецови содени питки… Рецепта няма да ви давам, че ще наруша имиджа на блога, в който присъстват само вещерски рецепти…

Та, от около една седмица може да се каже, че лека-полека се връщам към работен режим. Най-тежко се оказа ставането рано в първите дни, но с малко повече вечерна подготовка (ако изобщо успееш да предвидиш, че на следващата сутрин ще ти трябва полар плюс яке, въпреки традицията, която те убеждава, че “р-то” е изчезнало от името на месеца), и остъргване на излишни кератинови израстъци (подстрижка, намаляваща необходимостта от по-трудоемко лимбопроизводство в сънена форма), успях да се справя. После, пътуването си беше връщане в уюта на дни от лятната ваканция, когато автобусите са полупразни. Единственото важно е да се усетиш навреме, че сваляйки намордника, откачаш и ластиците с омотани на тях кабели на слушалки, при което гумените тапички има опасност да влязат в нечие деколте. Конфюз!

В дъ лаб всичко цъфти и връзва! Тропическият ми ъгъл може да се похвали с млада финикова палма, която в мое отсъствие е успяла да завземе нови територии светлина. И с все още липсващ цветонос на една орхидея, проявяваща завидна упоритост да се цупи вече пета година (ще взема да ѝ слагам в саксията навити петдесетолевки вместо тор). След като привършвам огледа на растителността (и си отбелязвам да похваля шефа и портиера за нежните грижи за поддръжка на тропиците), решавам да пусна компа… И тук дебне изненада – нямам нет! Понеже по съвместителство са решили да ми поверят ключа от сървърното помещение, заедно с грижата ако нетът изчезне, да го връщам (лежейки сред стари ларви за магическите ми способности), не ми остава друго освен да нагледам двата стари токмака, гальовно наричани сървъри с имена gate и mail… О, чудеса – работят! Слава богу, защото токмаците са набор 2008 и всеки път изтръпвам докога ще продължават да търкалят жизненоважната ни кореспонденция, научен, емоционален и социален живот в спретнатия колектив от около 50 потребителя. От които в този момент, в сградата са не повече от 5-6, всички нагледани и разпитани за наличието на мрежа. Ха-така, втасахме я – само аз нямам! Притичва се приятел на помощ (моят IT-гуру сър Тони) и след ред-два с команди, решаваме че мрежовата ми карта на дъното е сдала богу дух.

Като човек с типична, нерядно срещана диагноза (хардуерен геронтофил с носталгична обсебеност), си пазя… под масата някоя и друга стара машина Та след като не успях с телефонна поръчка на нова USB-мрежова карта (добре, че и регистрациите понякога не сработват и сайтовете отказват да ме разпознаят! то след тия два месеца сред 4 стени и аз не мога да се позная в огледалото!), решихме с моя IT-гуру да поработя с отвертката. Запретнах ръкавки и разпорих едната барака, измъкнах мрежовата карта и успешно я намамих в habibi (това беше старото име на служебната ми машина, заменило още по-старото sheherazade).

Натискам копчето, благоговейно заела поза тип зелена богомолка пред брачен танц, сплела прашлясали лапички и … мрежата разпозната, нет – йок! Кълне се, че никога не е чувала кой е gate и изобщо, какво е това да си влизаш в нета, както си искаш!? Вместо това, на заявка да отвори някой сайт, лисицата решава да ми говори на китайски!

Брех! Зацъкваме команди, интерфейси (ей, не ми влизат в главата, в потрес съм!), прокарваме пътечки… Who the f*** is XiaoQiang?! През мислите ми прелитат какви ли не подозрения, като първото е хакнали са мрежата! Или само мен!? Е, как пък точно мен? Все пак, трябва да е хардуера, сигурно тая карта нещо не бачка. Я, за всеки случай дай втория пълнител!… Демек, клякай и вади изпод масата барака #2 – моят стар домашен комп. Ей, съжалявам, че не снимах една от външните карти, която има закачена на тая машина от 2001-ва. Тя е за модем. Но ще си я запазя за реликва Слагаме втората карта за тестване – отново пинг само към XiaoQiang!

В този момент вече концепцията за вина на хардуера се спихна като купа с разбити белтъци, оставена до фурната. Подозрението, че някое дете-идиотче нелегално си е включило устройство с антенки (вместо да се заиграва с каквото леличка и чичко са му пуснали на разположение) и не е уцелило дупките, започва да се нажежава като котлон на 18-годишен Раховец с паднал обръч. И да пуши в посока на първия заподозрян – колега от долния етаж. Нахълтвам в стаята му,… следва обяснение, чифт ококорени сини очички, невинен като току-що разопакована led-крушка от поне 75 W! Нейсе, аз имам списък!

- Ще ходиш ли да питаш ония от кръчмата дали не са пускали някакво ново устройство последната седмица?
- Да, бе, ей ся… Само да свърша тук. Що, на теб неудобно ли ти е?

Да, бе, неудобно! На коя точно от трите глави на ламята да ѝ е неудобно (и една да има – малцинство е). Изхвърчам от сградата по посока заведението и нахълтвам сред уханията на шкембе-чорба, цигари, бира и Refan-а на готвачката (в неизмерими с просто вдишване количествени съотношения, поради преобладаване на чесъна). Я да видя рутера… “Кое ся беше рутер! Ма аз не съм пипАл нищо от месеци. То си е тука, те!” – подава ми устройството, но първо изважда със замах кабелите, предизвиквайки рева на жена си, играеща игричка във фейсбук. Пускам един убийствен поглед изпод кавказката си единична веждА и настава тишина… Заключение – невинни!

Е, остана третия заподозрян – самият сисадмин! Звъня нервно и обяснявам случката, както и че познанията ми по китайски не са достатъчни, но единственото име, наподобяващно XiaoQiang е на скъпият ни колега Ву Куанг Манх, който обаче е виетнамец!

- Еее, Гери, чакай чакай.. А бе, аз смених оня рутер в мазето.
- ?!?
- Бе сложих един, китайски, щото няма какво да му се настройва и да му се прави. И той си върви, де. Само че wifi мрежата има май име с йероглифи…
- Е върви де, ходи насам натам и раздава адреси! – промърморвам аз и с почти танцова стъпка подтичвам към сутерена.

- А бе виж, моля те – гласът на системния почва леко да се колебае – че ние с една колежка го слагахме. Дали не сме заврели кабела в lan-порта, вместо във wan!…

Виждам новото устройство, хищно навирило 4 антенки. Обещавам по телефона на глас, че ще проверя (наум обещавам да намеря, когото трябва и да го фризирам подобаващо с томахавка). Естествено, така се и оказа. След смяна на позицията на кабела, горкият китайски рутер започна да мига съвсем здравословно и миролюбиво.

Е, останалото е… pura vida! Отново сглобяване на двете стари бараки, пътьом си отбелязах, че днес съм се научила къде се намират, как се махат и слагат мрежови карти… Старателно миене и насипване на жадуваните ъпдейти в habibi. Глътна ги, примляснa доволно и едва не ме наруга, че съм искала да ѝ набутам мрежова карта на външна USB-пишка.

Машини! Какво да ги правиш… Честит ми първи пълноценен работен ден! И пак останаха винтчета, защо все става като след ремонт на Трабант, не знам