The Sound of Silence
Posted May 10, 2020 
Comments(0)
Comments(0) (Disturbed, “The Sound of Silence“)
Здравей, Тъма!
Не сме били никога приятели с теб, знаеш…
Дете на Светлината съм
Но ме повика и дойдох, закопняла
За тези видения, които ми носиш
За семената, които ми даде да засея
Да усетя как кълнят в мислите ми
В звука на тишината
С мен бродиш в неспокойни сънища
По тесни улици от неодялан камък
Във влажния студ, под уличните лампи с ореол
Пробожда взора ми светкавицата на неона
И в голата му светлина видях хиляди хора
Да разговарят без да си говорят
Да слушат без да се чуват
Да пишат песни, които никой няма да посмее да изпее
Да наруши звука на тишината
“Глупаци!” – изкрещях им – “Вие не знаете!
Тишината расте, като тумор
Чуйте думите ми, бих могла да ви науча
Вземете ръцете ми, за да мога да ви достигна”
Но думите като безшумни дъждовни капки
Попиха в извора на тишината
Бледи кълнове под клепачите
Отблясък от думи на неонов и измислен бог
Отговор на молитви…
“Думите на пророците са изписани
по стените на метрото… и на душите ви
Нашепват в музиката на тишината”
Добре дошла, Тъма
Моя нова приятелко!…
/небуквален превод Flo/
