Незабравим…
Posted January 11, 2020 
Comments(3)
Comments(3) 
“Vergissmeinnicht”…
/Eisbrecher/
Сърцето ти бие в бездна безбрежна
Последната ти дума нощта я пое
Толкова жестоко, толкова небрежно…
Съдбата далеч от мен те отне
Пуснах те…
Трябва да се освободя – да си върна покоя
А копнежът все догонва ме
Завинаги съм твоя…
“Прости ми – мислех си
И с мен остани!”
А казах само да не ме забравяш…
Една последна светлина
Преди сбогуване вземи
За мен завинаги незабравим
Потъва погледът в нощно червено
С последни сили откъснат в омая
Толкова жестоко е! Като олтар осветен
Лежиш пред мене… И това е края
Пуснах те…
Трябва да се освободя – да си върна покоя!
А копнежът все догонва ме
Завинаги съм твоя…
Този път трябва да бъде навеки
И тази рана също ще хване кора
Трябва да се освободя, да намеря пътеката
Все някога съдбата ще ни догони сама.
/опит за небуквален превод – Flo
)
eeeeh, those germans …
and that Flo …
neverending story
Че тя тепърва започна! Как разбра, че ще е never ending?
(да му мисли тоз, който ме зариби…)
По това как редиш буквите