Историята на ломографската техника на снимане започва в началото на 80-те години на XX в. ЛОМО е съкращение от “Ленинградское оптико-механическое объединение имени В. И. Ленина (АО “ЛОМО́”), най-голямото руско предприятие за оптична техника. През 1983 г., предприятието пуска на пазара в ограничени серии филмовия фотоапарат ЛОМО ЛК-А (LOMO LC-A), който е компактен, малоформатен апарат, с автоматично управление на експозицията и 32мм обектив. Снимките, които прави този апарат се отличавали с уникална визия, контрастни и ярки, леко блърнати и винетирани по периферията. По-късно през 90-те, група вдъхновени от ломо-снимките австрийски студенти, представят руската камера на много изложби в Европа, САЩ и в Русия. След 2005 г. започват производство и на собствени камери от този тип. Мото на ломографската техника е “Не мисли, просто снимай!”. Идва от това, че ломо-камерите са с просто устройство, не проедполагащи някакви крупни познания или трудности при самото снимане. Ефектите на подсилен контраст, интензивно оцветяване и понякога размазване на фокуса идват от спецификата в обработката на филма.


Докато търсех материалите за това RTFM, видях че и СМЕНА-та е наследник на някогашния ЛОМО ЛК-А, и пак ми се прииска да видя как глезла като мен ще се справи с фотоапарата на баща ми и филм… Но засега, и телефоните, и различните програми за обработка на дигитални изображения, предлагат варианти за постигане на ломо-ефект на снимките. С това смятам да се занимая и аз. Не, че в GIMP няма готови плъгини с филтри за ломо, но на мен лично ми идват в повече засилените цветове и контраст в тях. Затова ето какво правя стъпка по стъпка, за да си направя “домашно ломо”

Изборът на примерна снимка сред моите стотици есенни Шарколеси, листа, макро-маниащини, водни, животински и кулинарни вдъхновения, се оказа много труден. Затова за демонстрация ще използвам една снимка, любезно предоставена от Агент Древен . Отваряме я в GIMP и пристъпваме към подсилване на контраста.

Отваряме кривите (Colors > Curves) и прилагаме контрастна S-образна крива на червения и зеления RGB-канал .

На синия прилагаме обърната S-образна крива.

След това подсилваме контраста от Colors > Brightness and Contrast, да речем до +15. Може да дадете и повече, както и по-малко, зависи от снимката и вътрешното усещане… и настроение . Засиленият контраст внася “драма”:

Идва ред на създаване на плавния ефект за винетиране и лек дефокус. Аз използвам маска за целта, има други ръководства, където се използват допълнителни слоеве и техники. Извиквам Select > Toggle Quick Mask:

От менюто в левия панел на програмата избирам Blend Tool, и му давам опциите за форма Radial, с останалите (като напр. Offset = 50 в моя случай) може да си поиграете. Те определят и плавността на прехода от периферията към центъра. С мишката изтеглям линия от средата навън в посока, която определя формата и големината на кръга (или елипсата), ограничаваща полето, в което ще променяме яркостта и фокуса:

Ето и резултата:

След това, отново на Select, махам маркирането на Quick Toggle Mask, и на снимката се появява трепкаща овална селекция (кръг или елипса):

Следващите манипулации въздействат само на периферията на изображението като ефектът им плавно намалява в посока от периферията към центъра. Например, може да засилим още контраста и да намалим яркостта:

Хвърляйте по едно-две очи на снимката, все пак… Ако видите, че се превръща в зимна резиденция на граф Дракула, може би лекинко сте прекалили с подсилването на контраста Накрая, по желание, може и леко да blur-нем периферията (Filters > Blur > Gausian), но лекичко – само на 1.5:

Експортираме финалния вид на нашата ломо-закачка и voila!

Техниката е лесна, забавна и предполага разгръщане на фантазия, драматизъм и удовлетворение на всякакъв тип настроения, които ви полазят. Подходяща и за портрети

… и за черно бели снимки…

Enjoy! И до следващaта GIMP-настика (която надявам се няма да е след 3-4 г. )