Под дъжда
“Няколко души ми разказваха една история за хора, които са чули вълшебна музика в два часа сутринта, в първия ден на Новата година. Нещо повече, всички твърдяха, че хората са я чували отново на всеки осми ден след това. Описвали са много точно кога и къде са я долавяли.
Някои се смееха, приемаха случилото се за измама на вятъра, но аз не съм склонен да го приема или отхвърля без доказателства. Небето и земята са пълни с мистерии. Всички ние знаем историите за танцуващите девойки, които всяка сутрин сипят роса от небесната шир.
Може би в душите, които наблюдават от коридорите на небесата и виждат покоя на този свят, извира музика, призвана да дарява радост. И може би ние, които не успяваме да я чуем, сме оглушали от собствените си страдания.”
/Кобаяши Исса/