/I touch the flame and I can’t look away, Capercaillie/

- Не бой се! Ела по-близо!
- Погледът ти изгаря, камо ли пръстите… Не смея.
- Защо тогава обикаляш все около мен? Очите ти не спират да следят играта на пламъците и лакомо попиват топлината и искрите, в които се разпада всяка капка смола?
- Знам ли… Сигурно защото в мен има някаква частица от теб и само твоят танц може да я докосне, чак толкова навътре.
- Така ли? А танцът с Него?

…
- Мълчиш? Не беше ли изгубила усещането за реалност на рамото му?
- Бях, но… твърде много неща виждаш. Защо не си седиш кротко в камината?
- Танцуваш с Огъня, момиче! Внимавай в стъпките… Ако направиш твърде големи двете стъпки напред, при тази назад ще загубиш равновесие.
- Ти нали си до мен!
- И какво си мислиш? Че ще те пазя? И не, не ми е мястото само в камината. Аз съм навсякъде! В очите му, когато те поглежда, в усмивката ти, скрита зад кичурите, в извивките на тялото, когато усещаш, че те гледа… Мълчиш?

- Просто внимавам в стъпките. Париш!
- Сега ли усети, че паря? Късно е, знаеш ли? Погледни цепениците, вземи една в ръка. Нима някога си си мислела, че в това сухо дърво, наглед толкова обикновено, така студено на допир, престояло месеци под навеса, може да се съдържа толкова топлина!
- Познавам този допир. Усещам полъха на вятъра, процеждащите се лъчи на слънцето, хрупкавите иглички под нозете ми и аромата на смола. Знаех, че в сърцевината и е скрит огън, но…
- Уплаши се, нали? Така е с всички, които си играят с огъня. Несъответствие между предположение и действителност.
- Не съм се уплашила от него, а от себе си.
- А смолата клокочи. Знаеш какво става, когато пламне.

- Следвай стъпките, бъбрив Пламък такъв! Не съм се уплашила. Не съм направила втората стъпка напред.
- Дали?…
- О, да! Познавам вкуса на лавата, когато изригва сърцето и те отнася горе – високо, високо под облаците! Както и стремглавото спускане. И приземяването върху голата скала, след което се превръщаш в пепел, в застинала лава, върху която нищо не расте.
- Винаги е същото, скъпа. Стъпките са все тези, от стотици години!
- Не, мили мой! Огледай се в очите ми – твърде много сълзи си изпил ненаситно от тях. Твърде много болки са подхранвали плътта ти. Не и този път! Няма да пожертвам уюта на камината, топлината и нежността, които ми дава присъствието му, за твоята лава. Колкото и страстна да е милонгата с теб!
- Успех, щерко на Огъня! Нека бъде блус!… За двама!