Кахър
Баш на мен ли тоз съклет
Се за тебе да бленувам
Када ден да е проклет
Нощем сам да си хортувам
Гиди гюле немирисан
Гиди чок-гюзел-серсем!
Га погледнеш – все ме втриса
Гебердясвам хем хептен!
Бол кахър – в сърце чивия
Ем си арна, ем – зевзек
Грабвам те по икиндия!
Зер – и аз па съм човек!?
/Пишман Поет Аджамия/
Беладжийкааааа
Това синьо мънисто срещу тая фурия под него… просто няма никакъв шанс.
И много яки поети познавате, Ваше Вълшебничество, да им кажете едно “Ашколсун!” от мен.
ауууу … ма поглед ли е, чудо ли! Страхотна
чак сега забелязах в каква категория си се бутнала – срамота, жено!
Какви беладжийки, какви пет пари! Нямам нищо общо. Мискини всекакви брод-блогуват
Рошле-ханъм? Какво ми намирате кусур на категорията? Баш си е за там
не ме карай сега да се червя тук и да обяснявам какво виждам в погледа ти, в това облекло и какво се усеща … да не говоря, че хем респектираш, хме наистина ме разсмиваш ех, жено, жено …
Така най-обичам – хем респект, хем смьех! Вчера попаднах на един сайт – адски се смях! Мисля да си добавя в подписа на мейла този девиз:
“Аз не обичам да командвам – обичам да ме слушат”
А така де….. :~*** Красива малка моя……!!! Само така …, my Fairy