Така се случва, че все през май ме спохождат случайности, които да запълнят килийките на тук-там по някоя новопоявила се мечта. Така преди две години се появи в ефира любимият ми макро-обектив. Такова древно, но славно бижу е, че не бих си представила някога да го продам. А то и идването му при мен едва ли е случайност, като знам колко силно го желаех

Та по подобен начин от година някъде си мечтаех за малък и светъл обектив, на който да не ми се налага да затварям апертурата повече от 1/4.5. И да получа това разкошно “омазване” на задния план

В интерес на истината, имам някакво вътрешно усещане за “добрата” обява за продажба на техника. Някак си успявам да позная “моята”. Тази, която съм чакала и която си заслужава. Така в сряда ми попадна обява за продажба на малкото минолтенско бижу (по-точно едно от малките такива ), 50/1.7. Горните две снимки са буквално първите с това обективче, понеже едно-две щраквания в пункта на ЕКОНТ ми бяха достатъчни да го осиновя. А и то си изглежда съвсем като ново! Благодарна съм на всички фотографи, които така добре си пазвят техниката!

Този твърд обектив е малко късичък за портрети, но когато обектът е на достатъчно близко разстояние се получава съвсем добре. Да не говорим пък, когато имам такъв разкошен модел, в чудесната светла обстановка на рождения и ден.

Снимала съм и друг път в тази стая, при същите условия, но досега все ми се налагаше да ползвам светкавица. Вече не!

Да си все така прекрасна, Дени! Естествена, жизнерадостна, нестандартна, обичана и щастлива!

И преди си бях досадник, ама сега съвсем ще си подлудя обкръжението с ентусиазиран портретен тормоз. Добре, че са търпеливи. Тъй че, бъдете нащрек! Древният е насниман, ама да не се отпуска и той – аз насищане за експерименти нямам