Изкушение
Последните няколко дни са изпълнени с някакво особено усещане. Дали защото сред цялата напрегнатост на седмицата ми, нагнетена сякаш от това, че е с един ден по-малко, се усети за пръв път от толкова време някаква подреденост. Някакво витаещо спокойствие като прорез чисто небе, което си сигурен, че е там, под облаците! И ще изплува в окото на залеза…
Някакъв полъх, който е кацнал като пухче от глухарче още от разходката през Шарколес сутринта и е останало да се повози на шала ми. Без да подозира, че е източник на кротката ми усмивка и на един особен поглед навътре, сякаш по следите на следващия цикъл на живота, скътан в семенцето…
И след целия този ден, със задачи, които сякаш някой друг успява да подреди около мен, когато си тръгвам, не усещам тежестта в очите си. Все гонят небето и поелите към мястото за нощувка врани. Или невидимите следи в облаците, оставени от крилата на пискливите бързолети. Дори автобусът успява да дойде навреме, както и тази вечер. Успях да седна, поставих на коленете си тежките чанти, едната с полузадрямалата с изтощена батерия Дейна. Тогава усетих светлината. Идваше от седалките от другата страна, където баба и дядо пътуваха с внучетата си. Момченце и момиченце, на около 10 и 5-6 години. Очите ми така и си останаха приковани в момиченцето. Толкова чиста, невинна и неописуема красота се излъчваше от това дете! Приличаше на едно друго момиченце, което снимах преди няколко години…
Гледах тези огромни, ококорени теменужени очи и не можех да спра да се усмихвам. Като че пиех светлина, родена в най-дълбоките недра на пещера от проникнал слънчев лъч… Детето усети, че го гледам, очичките му засияха, усмихна ми се с две палави трапчинки и се скри сред пухкави руси вълни.
По едно време се качиха три какички, нацъмбуркани с финтифлюшки. Започнаха се едни безкрайни кикотения, а момиченцето се поизправи и ги загледа с усмивка и интерес. Какво ли ще стане и с теб, ангелче? Сигурно ти се иска в момента да си голяма като тях, или да носиш такива обеци, да се смееш така безгрижно и демонстративно? Как ми се иска да ти кажа с поглед “Толкова си красиво и чисто, дете! Запази тази светлина и добро в себе си. Ти излъчваш радост и свежест. Бъди щастлива!”
В първия момент не мога да опиша какво изкушение ме разтърси, да извадя апарата и да се опитам да “хвана” излъчването на това сладко същество. Пък ако ще да се извинявам после часове на бабата и дядото. После ми мина. Самото изживяване, докосването до нещо толкова чисто и красиво остава много по-трайно от всичко останало. Не знам дали красотата ще спаси света, но добротата сигурно ще се справи… Ако (и дано!) оцелее.
Гертруд, вълшебницо драга, определено не те бива да ловиш кифли, но красивото и доброто… е, те явно са ти специалитет.
Превъзходни снимки, а думичките ме усмихнаха
Права си за тестените изделия. Не ме бива, а и не ме повлича да ги държа на фокус, от което не страдам много, де
Радвам се, че съм те усмихнала! Дано и слънцето да е успяло в това динамично небе
Цял ден не мога да седна и да изразя бурното си възхищение от Окото (онва с розата!)
А детенцето е … един път!