Извор

01_pict6114j

Колкото и да си мислим, че може безкрайно дълго време да натрупваме напрежение и умора, идва един момент, в който просто започват да не ти стигат силите. Усещаш как от шепите ти, уж здраво стиснал пръсти, се изплъзват издайнически капки. Пробойните стават все по-големи, времето до загребването на следващата шепа, така необходима да си жив през следващия ден, все по-малко. Самото загребване – все по-неефективно.

Защото просто на нашето изворче, наречено както щете – душа, духовна сила или енергия, се е показало дъното. И вместо бистра и животворна глътка, получаваш загребани от там песъчинки, като натрапчиви мисли с ръбати краища, които ежеминутно оставят резки – дори при опитите ти да избягаш.

И когато лудницата те преследва на работа, а когато се върнеш, заварваш други безумия вкъщи, започваш да дълбаеш неистово. Да търсиш пукнатини в дъното, запазили безценни капки. Да се опитваш да пренесеш шепа-две, да захраниш извора от бързеите, които се леят в слушалките по пътя между двете лудници. Да се взираш с часове в дланите си, в опит да изцедиш насъбралото се по линията на живота… Или на любовта. Имаше ли такава линия?

Стига вече. Някога една любима душа ми написа “Você é forte”. Колко време трябва да мине, че да свикна да му вярвам, без да си припомням думите. Не е ли богата скалата под дъното – с подпочвените води доброта, постоянно извиращи от миниатюрните му пори. Не са ли силни корените на дърветата, че да задържат влагата, насъбрана още от онзи момент, когато открихме с Татко извора в буковия лес. Колко е мощен прилива на онази разтапяща прегръдка, било първа, или последна, наглед кратка, все недостатъчна, а дълга чак до млечния път. Притискаш се, вдъхваш този неповторим аромат, пиеш нежността на дълги глътки и изворът прелива, бълбука от жизненост.

… Нищо, че сега е почти празен. И като се наведа над него, в отраженията виждам само едно тревожно око и прелитащи като полудели водомерки мисли. Единственото, от което се налага да го изпразня! За да се върнат постепенно кръговите бръчици смях от търкулнати камъчета, трепкащата мараня на листата и синевата, изпълнена с хармония. Силна съм! Вярвам Ти!…

02_pict3601

No Comment

No comments yet

Leave a reply