Кучешки живот
“Можееее ллли да тръгваме вече? Нещо ми е окъсяло елеченцето тая зима… като за пинчер е станало!”
“Е, точно днес ли трябваше да се явявам на изпит по ориентиране!?”
“А, не, благодаря! Няма да ви последвам на люлките… Объркахме си паничките с Мър, та … този whiskas не ми понася добре”
“С този сняг, добре че не са се сетили да ми надничат скоро в родословието. Току-виж ми вързали един впряг”
- Пух! Спиш ли?
- Тихо! Оная ротвайлерка ме заглежда нещо… Пък аз на мускулести брюнетки вяра нямам…
“Аман от полуфабрикати! Ти тръгваш наляво, аз хуквам надясно. Среща при езерото с патици… Ама остави някоя и за мен ако стигнеш по-бързо!”
“А, така! Задръж! Сигурен съм, че дребна вредна гадинка се скри зад оная бабуна! Час-два и ще го спипам!”
хахахаххаха … яката брюнетка яко пипа май
А, онзи, псъчния, милия, лабрадора (нали?) … да му имам погледа – хем люлки, хем уискас … тя тая работа не е за аматьори
Извинете, мисля, че сте ме пропуснали… да ме снимате
Зори, айде сега, ти половината световно население ли искаш да снима?!
Зори, в качеството на любимец, тичащ след ламята си ли, или как кесиш до некой пес?
Зори, към предположенията на Лю нали не е и оная брюнетка!
Рошавко, оня пясъчния май е ретривър. С тая физиономия как да не му “прочетеш” мислите
gost, спаси ме от дълга (макар и не много мъчителна) преквалификация