Почивният ден на Жижи

001_pano_niebla

Стъпките и закачливо следваха подскокливата и сянка по пътеката, вчесала на среден път тънкоснагите дъбове. Самата Жижи беше стройна, дългокрака, с ръст горска печурка и 3/4, или по размерните единици на стандарт ФорестГномп – строен миньон. Късокосместа, пъстроока и чевръста, Жижи се отличаваше и с благ характер, привличащ цял рояк обичливи мъници около нея, винаги готови да я закачат и разсмиват.


Днес, обаче, нямаше никой наоколо. Събота, почивен ден, ако се съди по заниманията на домашните и любимци. Едниният, първо тренира упорито сутринта нова мелодия на китарата, обещаваща поне кило фейски въздишки, ако успее да вземе високия тон в края на фразата. След което клеча над една локва, ползвайки я като огледало и се причесва и приглажда поне час, преди да запраши към лехата с цъфнали иглики, да причака някоя подранила елфифла.

002_img_1272

Другият се беше тръшнал от кашлица, въпреки конските дози чесън и лют пипер, с които редовно се лекуваше. И дори нямаше да се съгласи да хапне, каквото е сготвила Жижи, от страх да не се зарази повече или не дай си боже, да му дойдат сили да се излекува.

А третият домашен любимец сигурно вече беше на кучешката поляна в южния край на Шарколес, където се очакваше местното дерби по гномбол между отборите Шарколестър Юнактед и Гномтнъм. Жижи си знаеше, че след няколко часа щеше да дойде края на тишината и спокойствието, и ще трябва да изслуша търпеливо как игликите не са били подходящи за цвета на червилото на поредната елфифла или че паднал клон върху една от вратите и нападение на сивоклюни е помогнало на Юнактедите да обърнат мача.

003_pict0228

Но до тези мигове на споделяне е далече и този ден си е само неин. Жижи продължи напред с типичната си, леко подскоклива походка. Трябваше да приключи с накиснатото пране, да доизмисли манджата, която да успее да стигне и за вечерта, да почисти и паяжините, преди майсторите им да са решили, че бдителността и е приспана и да започнат да плетат надстройки за детски стаи… Мислите и се опитваха да се съсредоточат върху плануваните за деня неща, но непрекъснато се закачаха по напъпилите клонки, досущ като рехавата вълнена жилетка от майка и по неодяланите ръбове на масата. Неинкия Космоух (наречен така, не защото имаше връзка с космическите изследвания) не беше много ръкат.

004_PICT9634

Очите и, с цвят на млади дъбови листа, се щураха из жълтината на храстите. Всяка година се радваше много на навика на човеците да окичват клоните на цъфналите дървета и храсти с червено-бели конци. Понякога висваха и мъниста, камъчета проблясваха, животинки…

005_PICT0446

Денят напредваше и Жижи ускори ход. С усилие насочи отново потока мисли в руслото на почивния ден. Стопля се, днес трябва да оправи зелето. Ма, как можаха да и натресат чак толкова голямо буре есента! Трябваше да се надигне на пръсти, че да надникне в него, макар че снощи носът и даде твърде недвусмислен образ на мазната млечно-розова ципа, покрила останките от зелеви глави. Жижи сбърчи нос и сви към езерото, та представата и за миризливата чобра да се замени с друга гледка. Пак чорбица, ама пролетна, чиста и притихнала в очакване. Лилиите подаваха навън млади розово-червени длани, разбутвайки останки от ланшна шума…

006_pict0915u

007_pict0913u

Жалко, че бронзовите ангелчета все още ги няма. Вече втора пролет жабите оставаха сами в центъра на езерото. А някога се превръщаха нощем в принцеси! Танцуваха между лилиите, поклащайки се на листата им, кръгли и големи като чинии за супа… Можеше и супа да им спретне на тия нейните гладници. Ако раздели гъбите на две. И без това пънчетата не могат да се напълнят…

008_PICT7057_rt

Я, стига се е помайвала, ами да тръгва към къщи! Бурето ферментира щастливо, манджата е още на дънера, прането сигурно са го полазили мравките. Какво им стана пък на тия! Ако са решили да си правят всяка нощ сбирки около купата с прахта, няма да стане! Откакто и пробутаха в магазина прах за пране с екстракт от кори на праскова – няма отърване…. А, имаше една праскова някъде тук, близо до пътеката на чинарите. Усмивка се стрелна от трапчинка до трапчинка и огря напъпилите клонки. Скоро ще разцъфнат! Еее, преди години, в градината на майка и, по това време сякаш някой беше навързал панделки по клоните!

009_IMG_1569

Като каза панделки, дали вместо торта да не направи пак баница! Я, колко добре им дойде на приятелите на рождения ден. Верно, малко множко бяха гъбите, ама… бяха. Омете се всичко до шушка. Може би ще направи, ама не днес. Утре, или на 20-ти… или на 28-ми.

010_PICT8427

Тъкмо дотогава ще цъфнат сливите и вишните. Японската дюлка също! Жижи пак свърна от пътеката да нагледа дръвчетата. Обичаше да усеща прашеца в косите на вятъра. Няма по-добро ухание от това на цъфнали дръвчета. Чак се просмуква някъде дълбоко в гърлото и като преглътнеш – все едно си лапнал лъжица мед. Дърпа те за гласа, за душата те дърпа чак да запее. И като се заронят цветчетата… погледа ти само лети, лети да ги гони!

011_pict1232

Заронила се е и мазилката над северния прозорец. Жижи сведе поглед към калната вада, прескочи я и продължи да си мисли дали да не забърка малко гипс, да се опита да я поправи. Почивен ден е, все пак. До понеделник ще изсъхне, а може и да не завали. Облачетата се струпваха над върховете на дъбовете. Не им бе писано на мислите да бъркат гипс при тая гледка нагоре!

012_pict0980u

“И те са такива, мислите ми! Объркани като клоните” – Жижи прегърна дънера, долепи се до кората и притвори очи. Усещаше как олеква, разтваря се в топлината на тая грапава плът. Как поема нагоре по ритмичните стъпки на колоната мравки, свива ту по едно клонче, ту по друго, прескачайки туптящите ранички на пъпките, които пролетното слънце беше разчовъркало.

013_pict1108

Дишането и се сливаше с равния поток на соковете и спокойствието я изпълваше като шепа, протегната изпод стряхата в дъжда. Стряхата и тя беше протекла, а трябваше и да подмени в долапа зимните дрехи с летните, да извади захилавялите, бледи мушкати навън… “Ооо, я стига! Почивен ден е! Пролет е! Жива съм, истинска, млада!… И съм момиче!”

014_pict1014

2 Comments so far

  1. deni4ero on April 2nd, 2011

    “Жива съм!’ – тва крещеше и в мене днес :) виж, за младостта, вий младите по знаете ;)
    ‘елфифли’-те искрено ме разсмяха, а след всичко останало просто седях, четях, усещах и се усмихвах глуповато :)

    п.с. та, кво викаш – баница с гъби ще правиш, а?

  2. Geri on April 3rd, 2011

    Ааа, видях, видях, че сте били на една честота вчера :D Страхотно! Пролетта винаги ми е един … много шур сезон! Хвърля ме от едно в друго настроение без да и мигне венчелистчето.

    Елфифлите все не ми паднат на мушката, май ще трябва да им заложа примамка :)

    Баницата е Жиживска и освен гъби, оправната гномка добавя праз-лук. Ей, тая съставка малко ме смущава, да и заръчам да направи… как ли ще отреагира аристокрацията на пролетната спявка :roll:

Leave a reply