Три!? Време е да го закривам :D
Малко е да си призная, че си харесах от пръв поглед името, което ми дадоха кръстниците преди три години. Като се има предвид “благия” ми характер, който все повече се превръща в мит (според някои вече е), адски променливото ми настроение (в тон с рождената дата), и някои небезизвестни психологически черти на хората от югозападна България, раздаването на ритници си ми е естествена особеност.
Преди няколко дни рекох и аз да си развържа суетата и да видя какво ще ми покаже чичко гугъл под името “choku-geri”. Е, да, бях изненадана и откровено казано развеселена. Ето някои извадки, като прескачам, разбира се, пояснения и фигури от киокушин карате ![]()
Няколко цитирания се намериха в разни форуми за цветя и картички. Естествено и очаквано, теменужките се радват на голямо внимание
Другото, което разведрява деня в далечните сибирски полета са капчиците и … как пък успяха да ми намерят точно този декоративен слънчоглед…
Оказа се, че някои места за споделяне на снимки обръщат сериозно внимание на заглавията, като тез индийци, примерно (с Kiss в него, няма начин да ме пропуснат
)
Надушили са нещо вещерско ли, де да знам, но имаше няколко препратки към мои снимки от форума на сайт за астрология и езотерика. Хармония, щастие, късмет… е, уцелихте май!
Следващото ме изненада определено. Снимките ми се използват като илюстрация към стихове.
Изненадите продължиха с новинарски сайтове. Телевизия Европа твърдо е решила да илюстрира големия проблем с незаконното окабеляване на въздушното пространство в централната част на София. Щях да падна от смях…
Е, като има толкова висящи и накамарени кабели къде ли не по лампи и стълбове в София, що, бе, джанъм, толкова ви се хареса точно снимката от центъра на Женева? Че и даже са я повторили няколко месеца по-късно ![]()
От Dariknews пък са подходили с подчертани ботанически познания. Снимка от Шарколес, който предполагам и непосветените вече знаят, че се намира на няколко ентски дължини от Орлов мост, е дадена като илюстрация на дъбовата гора около манастир “Свети Петър и Павел” в пазарджишкото село Паталеница. За съжаление новината за поголовната незаконна сеч ми помрачи усмивката, въпреки че новинарите съвсем правилно бяха уцелили снимка на дъб.
От друг новинарски сайт пък научих, че “Местят 157 15-годишни дръвчета от общинска земя в Търговище в градския зоопарк, заради строежа на нов хипермаркет от немска верига”. За илюстрация – паркът с огромните дървета в Смоленице, Словакия. Е, да, познали са, че сред тях има липи
Да си оставим новинарите да се разсейват с портрети на видни личности. Продължавам нататък с едно форумно флейм-попадение – Mac versus PC
Какво точно искат да ми кажат сега?! МАК-ът бил красив! Този натюрморт на системния администратор, боравещ с каквото има подръка, да не би да не е? ![]()
А пък най-ненадейно се оказа, че някой чете рубриката ми RTFM. И даже съм си имала била фен и в “Home Linux”
… да не забравя, има снимка на Червото, ей това не е за изпускане
Хм, ми има! Че и е много фотогеничен даже! Между другото, този ден си беше някак преобърнат по начало. В лаб-а почти цял ден се борих с изчезналия интернет, подмяна на кабели и комутатори, а вечерта най-прилежно отидох на ИББ в “Кривото”. Уж на среща с разни мрежари, сисадмини, разцъквачи, където … проведохме задушевен разговор за методите за изолиране и фиксация на хелминти именно с Червото! ![]()
За мое огромно съжаление, търсенето извади на показ някои миризливи дупки, най-вече в сферата на социалните мрежи, и потребителите, които са си позволили лукса да пропуснат препратка към оригинала, ще трябва в най-скоро време да разберат защо ми е такова името на блога.
Е, като стана дума пак за него… За още една година, чоку-гери пак ми помогна да се усмихвам повече, да вярвам по-смело в себе си. Беше ми и шепата, която да събира душата ми, когато е свита на топка и не може нито да приема, нито да предава лъчи. Единственото ми място за споделяне… Надявам се да е радвал повече хора, да е топлил повече сърца, така както мен са ме топлили вашето внимание, усмивки и прегръдки.
Благодаря ви! На всички, които наминавате и на които това място е дало светлина и добро.
Е, може пък… да му се размине заглавието
Comments(9)













[...] choku-geri е роден – [...]
Три за щастие.
За щастие!
Ос!
гледам и се усмихвам:)))
исках да кажа ‘нас’
Само да си посмяла да го изтриеш! Ще видиш кой е чоку и кой е гери …
Още много дълго време да те топли и усмихва, Гер, както ти топлиш и усмихваш мен
Зори, Яска, Лю! Прегръдки топли и много, много усмихнати!
)))
Рошавичко, с теб шега не бива! С твоя специален бодибилдиннг, с двамата енергични треньори… силно ме замисли да внимавам в изказванията
Ааа, ти само посмей! И точно така ще разбереш, че оная награда, дето ми я даде една Коледа, хич не е била шегичка. Ще те превърна в морска краставица и ще те спиртосам в една банка, която ще показвам на всяко вироглавие – за назидание.
Хъх! Шаш пълен!
Ама кой знае… може пък да ми отива (кукумбер-а, де). Гледай да не ме докараш много пъпчива
Хич не мога да си спомня да съм раздавала вълшебни тояги за Коледа.
от мене нема кво да се плашиш
Besa me mucho
Честит Рожден Ден!
Още от много места да стигнат до блога ти и да те четат и разглеждат с удоволствие! Ние – “старите” фенове също!
Te-beso muchisimo, Рошависимо!
Шу, благодаря от сърце! Ако не ме умори кашлицата и някой засукан ангажимент, пак ще спохождаме гори шарколейски
“старите” фенове… тцтцтц… къде се слагате, моля ви се, сред старите?!!