Шепоти
Posted November 3, 2008 
Comments(5)
Comments(5) 
Последен полет в светлина
Тънка като паяжина
Жилка живот се прекъсва
Дъх последен в самота…
След нея животът възкръсва
Кадифена длан златопръста
Светлина ли под теб си скътала?
Шепнеш спомен за сенки чевръсти
За ветрове и пролет бяла…
Последен лъх
Лятото умира в красота
Тихо шепнат листата
На спящите пъпки гадаят цвета
Много ме радва усмивката в очите ти! :*)
Ех… Гери… !!!
… пък макар и мълчалива… нали
*-)
Такива сте ми вие … и двамцата тука. Мълчаливи многоточия — пък се усещам щастливо прегърната!
Как ли го правите?!
Благодаря ви, Дачи и Ванка!