11 Comments so far

1. deni4ero on December 11th, 2010

   Nice onе! Навява мечти, сгушени в уюта на неосъществимото. Стоплени от любовта на миналото. Красота!

2. Geri on December 11th, 2010

   Лошичка съм! Този път оставих някой друг да напише думите и ето! Знаех, че така трябва
   Благодаря ти, Рошле! “Уюта на неосъществимото” е подзаглавие от този момент

3. Николай Цветков on December 12th, 2010

   Споко. Идва зима и с белите си цветове ще разсее всички мрачни мисли.

4. deni4ero on December 12th, 2010

   Еее, Коко, не винаги ‘неосъщественото’ е мрачно

5. deni4ero on December 12th, 2010

   няколко пъти се връщам да я гледам снимката, знаеш, че пейките ме привличат кат Лю-то Нутела, но … тази … все си мисля дали пък целта ти не е била отсрещната самотна пейка, която е връзка към предния пост? Твърде ного мисли за бивша русава глава … hug!

6. Geri on December 12th, 2010

   Правилно казва Лю, Коко. Даже по принцип неосъществимото е прекрасно А мрачното е от късния ден. Щом се претъркулим по Коледа, всичко вече започва да изглежда по-ведро

   Лю, а бе аз случайно да съм ти давала административната парола. Надничаш в драфтовете май, мхм

7. зори on December 12th, 2010

   Лю, какво видя в драфтовете, некакви лесове, нещо вълшебно дали нямаше?

8. Geri on December 12th, 2010

   

9. deni4ero on December 12th, 2010

   ъъъъъ … кво?

   аз просто имам очи на душата …

10. Geri on December 12th, 2010

    “Целувам ти очите”, както би казала Чучулигата

11. rossen on December 17th, 2010

    На мен пък ми прилича на “Копнеж”…

Leave a reply