The Grande Passion
За теб няма кротко начало. Мистерия е как успяваш да ни захвърлиш веднага сред неудържимия водовъртеж. Като есенни води, помитащи тинята на съмнения, хванала кора в засухата на летните подмоли. Припукват съчките на страхове, отдавна задържащи всяко пъстро листо – отшумяла мечта, осмелила се да напусне тънещите в небитието клони, да кацне върху гръдта ти, топло и нежно като почти сбъднато желание…
Преди да може да влети жадно дъха, дълбините извайват стъпалата, по които потъва мига. Над тях е само спрялото време, разстлало ефирната ципа, по която от всяко докосване на мушица започва Double concerto.
Безвремие? Покой? Какво е това за теб – гейзер от струни, плътта на пламъка, разтопена лавина… Там някъде дълбоко във всеки от нас се крие тази гореща, необятна страст, готова да изригне всеки момент. Не я познаваме, но тя умее да разпознава знаците. Да улови всеки звук от хармонията на водопада, да го докосне, да усети дъха на въздуха, завихрен от струните, да го изпие до дъно…
Заспива ли страстта?… Ти си този, който разтваря фините ъгли на Руната на Душата, да надникне в ефирните сенки отвъд. Застиналата плазма на чувства, утаени прашинки суета, рани от прекършени желания. Само вятърът довява Soledad, и кръгове отнасят вопъл на нежност отвъд…
Кой си ти? Вълшебство, съвършенство, спиращо дъха. Дъга от сълзите ми, пресекли пътя на усмивката. Светлина, връхлетяла разтворените ми сетива. Бяг на коне в разцъфнала степ. Вихрушка южен вятър, ритъма на капките, летния дъжд. Свободата да разбираш и цениш всеки миг щастие. Свободата да обичаш.
Днес цял ден ще се разливам по клавиатурата и ти си виновна. Но е прекалено хубаво, за да не си открадвам по няколко минутки и пак да му се радвам. И последното парче не ми беше попадало.
Благодаря, Ваше Вълшебничество!
Приемам да съм виновна. Аз се разливам така от години като го слушам
И моля! Още нови може да се появят
Гери, вече имам лично доказателство, че вълшебството ти се простира отвъд тревичките и буболечките. Ти със сигурност си знаеш, но за останалите – предната седмица се чудих как ли ще изглежда през твоя обектив водата, създала водопади и бурни потоци. Само се чудих, на никого не съм казала. И поглеждам днес: разкошна изненада.
.
Тези пълноводни потоци оставят усещане за пречистване, за сила, за устрем, зареждат с енергия.
Благодаря
Ха, гледай ти! Обичам да правя такива хубави изненади! Много ме зарадва!
Чак ме хвана яд че можах да видя Ал ди Меола наживо
Нима? Много ми е трудно да повярвам. А снощи концерта определено си заслужаваше!
покрай тебе бая го послушах днес … чудо
Стопли ми душата!…. :*
прекрасно е, всичко, прекрасно е…
Радвам се, че ти харесва! И добре дошла!