Дарове на утрото
Posted October 23, 2010 
Comments(15)
Comments(15) 
* * *
Крехко съвършенство!
Прегръдка изящна не подбират
Иглите ти кристални
Не подминават лист отронен
Ни стръкове витални
* * *
Прав е онзи
Що в красотата опасност съзира
Но винаги късно…
А в младост невръстна
По нея все тича
И пътят обратно
Все тъй не намира…
Не всяка любов ражда обич
Не всеки трепет – любов
Целува росата небето
Да се слее с нощния покров
* * *
Не пощади нито сън, нито утро
Всяка фибра е белязана от теб
Всяка ласка – докосва отвътре
За да има разцъфнала степ…
Вчера вървях по пожълтелите алеи, застлани от нападалата шума и си мислех, че смъртта на листата е прекалено красива, прекалено цветна, някак неестествено е.
А сега ти пишеш/показваш една вледенена красота, която е също така смъртоносна…
Странен свят
Красив свят
две изречения ме разтуптяха …
Гери, първата снимка… оставя без думи. Изящна е!
@зори
Вчера и аз бях изпаднала в едно състояние… случвало ми се е и преди. Толкова е красиво, че просто забравям да снимам! Държа апарата, замитам листата с всяка крачка и ми е толкова отнесено хубаво, че се оставям само очите ми да погълнат всички нюанси и светлинки в жълтото!
Не знам странен ли е, сигурно аз съм си малко биоложки бъгната, ама никак не мога да възприема листопада като смърт. Като кръговрат, при това неизбежен и съвършен – да.
Виж, за кристалите…, май красотата в повечето случаи е пагубна.
Понякога ми се струва, че има нещо извратено в удоволствието, което ми носи снимането на този скреж
Но пък те оцеляват, ако нямаха дарбата да оцеляват от сланата, щяха да скътат жизнените си сокове надълбоко.
@Лю
Хммм… дали да се опитам да позная кои са?
@vilford
Радвам се, че ти харесва, Вили! Ей, тези турти хич не се интересуваха дали са заскрежени. С всяка педя огряващо слънце, се отърсваха от вцепенението и се покриваха с безобидни капчици
Опитай
ама на мейл 
Гери! Като гледам какви красоти пускаш, просто ме е срам да покажа мои снимки и да се набутам между шамарите. (blush)
А аз не мога да се нагледам на сълзичката, която аха да капне от ресницата на крехката тревица. Дали е от мъка за отминалото лято или от радост за изобилието от есенни багри наоколо?
Гери, една от любимите ми твои снимки и тази със заледените листа… демек, разбирам страстта ти към скрежовете.
Само да кажа, че титлата “Ледената царица” не е за вълшебници с толкова висок ранг – но “Царица на ледените магии” може и да докараш. Дерзай
@deni4ero
ще
@Коко
Какво “да се..”, ти си се набута направо! А, бой, де! Гледай го какъв срамежлив излезе! Само ако те докопам. Я пускай, не ми се зачервявай като забравена чепка памид на припек!
@Креми
Утре сутрин като излизаш, се вгледай в тревата. Ако е ясно и студено времето, ще видиш как на всяка тревичка се е спряла по една такава сълза. И аз не знам как успява такова чудо да сътвори нощта, но е… разкошен начин да покаже на слънцето, колко го обича!
@зори
Значи е наред нещо огнено, май 
Хайде сега! Един ден да го няма човек и … вече го коронясали и жезъл с ледени висулки му тикнали в ръцете!
Айиии, тежестта на короната ли ти пречи – пусни огненото и получаваш ореолче (последно поколение с подсветка на дистанционното, та да не се мъчиш в тъмното да налучкваш най-удачния цвят за публиката)
Не ми пречи тежестта, ами короната ще ми развали пуфкафката прическа! Ореолче може, аз се чудя защо ме сърбят плешките тия дни! Ама ще изчакам последното поколение, белким е и мултимедийно
аааа, пренаслъци, са па и мултимедийно, аре заемай се с огнените, че тая мръчкавиня вън е… твърде тегава
аз … че подкрепим Зори … шефе на феите …
ееей, огин иска значи и това рошавкото! Да не вали сняг и у Филибето?!
цъ … само дъжд и студ валят