За водата с благодарност
Премръзнало детенце седи пред импровизираната сергия с разпечатки на снимки от фотоконкурса “Аз и водата”, пъстри чаши, картички с послания за силата на водата. Преглеждам набързо разпечатките.
- Добър ден! Не знаех, че ще има такива. Не си виждам снимките…
- А кои са вашите? – ме пита момченцето от “Защитено жилище”. Инициативата е идея на организаторите на изложбата. Събират средства за децата.
- Амми… имам две пейки – започвам неуверено, с дълбоко напъхани ръце в джобовете, че вятърът бръсне.
- Ооо, пейката много се свършва! Чакам да ми донесат, че ей, тези хора чакат за нея.
Поглеждам изумено младата, хубава жена, която лъчезарно ми се усмихва.
- Пейката ли! О, да! Това е любимата ми снимка! Още от първия ден на изложбата си казах трябва някак си да я имам! Невероятна е! Снимка, която не може да се забрави!
- Аммми… аз, хм..много се радвам, че ви е харесала. Аз съм автора.
. . .
- Наградата в категория “Агрегатни състояние” печели … Тук ли е Гергана? Наградата печели снимката “Ледена графика”!
. . .
- Знам, че ви е студено – уверява ни организаторката от сдружение “Аз и водата”, Антоанета Салфидж, но успява да вдигне градуса на напрежението, преди да обяви голямата награда.
- Ако е “Ритъмът на душата” ще е направо супер! – шепот зад мен кара сърцето ми да подскочи в гърлото. Обръщам се и безмълвно отправям благодарност към момичетата. Милички, дали знаете как се чувствам в момента?! Какво невероятно усещане е…
. . .
- Тази година имахме много и хубави черно-бели снимки – изтръпвам, а това няма нищо общо с просвирванията на вятъра под коленете – Но най-много гласове на журито събра една снимка. Голямата награда на фотоконкурса печели снимката “Двама”…
Не вярвам! И все още ми е адски трудно да повярвам, че това се случва! Навярно някъде из мрежата ще се появят снимки на ошашавената ми физиономия с емблемата на вода ДЕВИН. Такава изненада пожелавам от сърце на всеки! Последвалото е …смях
- Алоо! Аммми… ела да ме прибереш, на моста на влюбените съм и имам една каруца награди. Та… ела да си прибереш тельовизъра. Аз тука, ааахм… си избирам партньор за спа-уикенд в Банско.
Е, че то беше ясно, че Гери ще спечели – ти съмнявала ли си се!!!
Честитоооооооо! Само така! Браво на теб
Честно ли? Да, съмнявах се
Малка награда очаквах, но голямата…
Благодаряяяяяя от сърце! Гушш :***
Честито, Гери! Много се радвам!
Благодаря, Лю! :***
Ееей, много ми е замаяно такова…, ама ще да е от метаксата (както услужливо ми припява един добър приятел
)
Excellent work, Witchiary and congratulations!
And remember what exactly i told you a few weeks ago
Vielen Dank, lieber Herr Karl!!!
Имам някакви спомени, които може би ще се прояснят ако ги погледнем отвисоко, на фона на някой залез, някой ден…
Мила Вълшебнице, препоръчвам по-често вглеждане в очите на хората, които са видели твои снимки. Ще видиш колко много радост има там и надявам се ще се научиш да вярваш, че имаш право на най-големите награди (аре гуш и от мен – като ще се лигавим да е качествено
)
И публиката заскандира: Гери! Гери! Гери! Бравооооо!
Поздравления и поклони.
Някой,някога правеше също такива прекрасни черно-бели снимки…..!!!
Гордея се с теб,моя Мъничка…!!! Гордеем се!!!
Браво! и
Много те Обичаме :***)
@зори
Само не обещавам, че точно в това ще се “научи” да вярва. Радостта му стига
Благодаря за препоръката! Обещавам да наритам козодоя в правилната посока.
@Koko
Много благодаря, Коко! :*
хаха, е не, виж туй го нямаше. Така се случи, че в този момент бях сама (физически), но в никакъв случай сама в действителност!
@Анита
:*
Да! И аз не спирам да си мисля за Татко! Той беше истински художник… Прегръщам те, Сестричке! Обичам ви! И… приготвяйте киселите краставички, че скоро ще направя южен набег
Страхотно, Гери
! Успехът ти си беше съвсем предсказуем. Поздравления!
.
И не че ми влиза в работата, но дали не трябва да се огледаш и за конкурс за проза и поезия. Както, предполагам, всички тук ще се съгласат, текстовете ти съвсем не отстъпват на снимките и е редно да ги впрегнеш на работа за още награди
Креми, много благодаря за признанието!
А с тези думи за текстовете, нямаш идея колко ме стопли! Преди време се чудех, дали не съм си вкарала автогол като съм избрала точно това лице на блога, което не е много лесно да се “поддържа”. След това просто осъзнах, че не съм имала друг избор
Думите си идват сами и нямам намерение да им преча (засега
).
Прегръдки!
В никакъв случай не им пречи! А продължавай…
. За другите не знам, но аз ги чета с огромно удоволствие.
!
Прегръдки и от мен
Ох,….това,което искам да ти кажа , моя Скъпа Сестричке…ако можех да го ЗАПЕЯ ….!!!
Продължавай , бъди себе си !
Феите знаят …Защо!!!
Животът е един нетърпелив, сътрешен поглед , отправен от малкото,неизмито прозорче на подгърбената къшурка на Милко и Морко….и ако…Очакванията , за един Прекрасен,изпълнен с много Обич ден се окажат Реалност ….ако си чул едно простичко – Благодаря! … или Липсваш ми Приятелю!!!….то всичко е наред …ти си Жив и Животът е Прекрасен!!! :***)
Обичам те , моя Малка!
Sis! Страхотна си ФЕЯ, ще знаеш!!! Прегръщам те от сърце! … И ще го запееш, сигурна съм! :******)
“… 32 –инчов LSD телевизор, осигурен от спонсора “Девин” – вода от планината”
Гери, поздравления за конкурса!!! Толкова се радвам, че си получила признанието, което заслужаваш, защото снимките ти са изпълнени с топлина, нежност, дълбочина и разбира се много, много красота! Жалко е само, че хората са видели толкова малко от снимките ти.
Може би трябва по-често да проверяваш какви фотоконкурси има. А ако LSD телевизорите ти станат в повече, ще отвориш магазин за черна техника.
Пожелавам ти още милиони да видят снимките ти и да пожелаят да ги имат. :-***
аз, верно, много не разбирам, ама що са те изгърбили с тоя девин? Кво – на телевизора само девин ли ще гледаш? Или девин ще се лее от него? Прости невежеството ми, но и друго искам да вметна – анита ме разби с “Феите знаят защо”. Държа да отбележа, че страшно много ми хареса констатацията, да не говоря, че феите имат едно свое собствено, лично тяхно си звънене, което кара всеки нефей да се почувства фейски и да го поръсят с вълшебен прашец (прашец, не бирена мая) …
Гери, много се радвам! Шу-то е права – хората трябва да видят твоите снимки. А, ако кОнкурси нема – само свирни – тайфата е готова и ще сгъне къде кого си требе и ще се проведе кОнкурса
Браво! Много се радвам – това беше и моят фаворит.
Момичета, много сте мили! Освен… да продължавам да снимам и да споделям (за последното, следвайки принципа на Мечо Пух
), май не ми остава друго, с което да ви се отблагодаря за топлите думи! Тези дни, всички около мен ме карат да се чувствам витаеща сред облаците в едно опиянение… (да не се бърка! няма нищо общо с онова LSD
)!
А за повечето хора, ами аз май доста съм се популяризирала, из немалко места. Не знам за кОнкурсите, ама ми се мъти в главичката идея за една (съвместна) изложба. Тогава тайфата ще сте сред първите поканени! Ще видим какво ще се роди
Лю, знам си аз, че вие с Ани по фейски ще се разберете
Да вземем да я насметем да си направи фейски блог, или фотоблог
Пък сега за ДЕВИН – ми те са спонсори на събитието, те даваха голямата награда, макар че както ми сподели един мой добър приятел, можеха и нещо по-фотографско да измислят (едно SONY 50/f1.4 много добре щеше да си пасне
). Еей, кога стана цигане, кога му почерня…
Много Яко!!!
Многоооооооооооооооооо:)
Браво. Много ти се кефя:)
Сладур!
Благодаря ти, Роска!
е … ай, стига лежа на стара кълка, ми давай новата порция, де …
Споко, я, виж там, сър Никълъс как учи девойките на търпение!

)
А аз ще врътна един тегел, да обърна … кълките
(пак, че не каза, “стига лежа на стари ларви”
хахахаххахаха … всъщност тва беше идеята, но ми избегА експрешъна и глей кво стана …
иначе, гледам аз, следя внимателно, уча се, ама повече наблягам на цъ-кането умно
Гери, това търпение, дето го изтърпях… няма древен, дето да го преподава – то не бяха отчети, то не бяха почивки, то не бяха чудеса…
Аре заемай се със следващия пост и по-скоричко – търпението свърши
А, да, и чудеса имаше!
Пък за търпението, включвай на втора
Отдавна не бях наминавала из любими местенца… едно от тях е тук. Дори не съм се и съмнявала, че ще спечелиш! Честито!
Така се радвам, че мина да ме видиш! :***
Благодаря от сърце за пожеланията и за вярата! Да ти се връщат хубавите, окриляващи емоции!
Гери! И аз да не знам, че са твои тези неща…Но и без да знам – “Двама” и на мен ми хареса много. Браво!
Много се радвам за теб! И ми става много приятно, че ти си авторът на снимките, които истински ме впечатлиха на Моста!
Благодаря ти от сърце, Bia! Много, ама много ме зарадва, че са ти харесали снимките! :*