Песента на търкулнатите камъчета
Comments(17) 
В стаята е тихо… все още. Един слънчев лъч е избягал от залеза, който му се е видял безинтересен, промъкнал се е през завесите и заплита ореол около палавите кичури, които все успяват да се измъкнат от диадемата.
Тя е сама, разчистила е креслата и ниската масичка в сенчестия ъгъл на хола. Благоговейно пуска старата Rigonda, която свойски отвръща с монотонно бръмчене. Пак трябва да нагласи игличката, не и трябва прескачане. Не и сега, не и точно с това! И без друго ей, сега ще отеснее въздуха от подскокливите ноти. Как започва един танц?… С лекото пращене на игличката или просто с първия звук. Тя повдига ръце, завърта се плавно… Усмивка… И полет!
Няма завеси, няма стени. Стелят се хълмовете, с цвета на зной и жътва, поемат сенките на облаците в пазвите си. А тя дори не забелязва шарките им, рее се погледът и далеч, далеч отвъд. Търси Реката, мостчетата по нея, направени с обелени брезови дънери… Някъде там остана част от цвета на очите и. В нечии други…
Връща се назад, към Реката! Търси нещо над извиващите се край камъните мокри плитки. Реката пази спомена за смеха ни, за цвета на загорелите ни ръце, потопени в плитчините, в търсене на камъчета. Особени такива, не съвършени, като тези, които може да одялат вълните на морето. Някак по-твърди, сякаш по-древни, изтръгнати с повече мъка от скалата, но и с повече любов отгледани във водите на Реката. С полепнали по тях мамарци, които татко събираше за стръв, като ходеше на риба…
Цяло лято живеехме с тази Река, с брегове обрасли в цикламено-розовите цветове на един храст, на който така и не узнах името му… Пеят ли камъчетата? Всяко едно може и да е мълчаливо и да ти изглежда гранитено-начумерено, до момента, в който ги събереш в шепа. Потъркват се едно друго, потракват, подрънкват, похрускват с прашинки изсъхнала тиня.
Колко събира една шепа? На голям човек сигурно много – ехей, за цяла колибка! И колко дълго ги събираме – цял един живот! Камъче по камъче. Мъдрост, болка, радост. Някои гладко заоблени, други – с режещи ръбове, от които ни остават белези с формите на ледени рисунки по стъкло. Така е добре – нека такива следи да оставят ледените камъчета. Поне знаеш, че пролетната Река може да ги отнесе. Да заличи всичко в пенливите си води. И сред песента им, хиляди бълбукащи мехурчета да ти подсказват за танца на търкулнатите камъчета.
А колко камъчета събира детската шепичка? Едно, двенки, после?… “ами, трябва да изпусна едното, за да хвана друго, май-май”… Та, колко ли? Колкото да може да ги търкулне с разперени пръстчета, да светне въздуха от скоклив смях и още по-палаво подскачащи камъчета…
…Тя танцува, върти се унесено, като вихър! Няколко завъртания и над Реката вече е есен. Тази нощ я е посетил вятъра. Всяка есен има само един такъв вятър, изневиделишкия! Не този, дето носи тежките дъждовни облаци, които насмоляват небето и запечатват слънцето за цял ноември. А онзи, който съблича прясно жълтите листа и ги върти, върти във вихрушка.
Един е звукът, когато падат върху тревата. Въздъхват тихо и замират. А съвсем друг, когато Реката ги улови. Въртят ги неудържимо бързеите, водата неспирно променя цвета им, шепне им, подхвърлят ги меко тинестите камъни… Ех, игра на светлини!
Усмивка се разлива в ъгълчетата на притворените и клепачи. Вече е далеч напред, Реката е разляла нашироко водите на зрелостта си. Дълбините и отдавна са омекотили бълбукането на палавите и камъчета, и бърборенето на бързеите. От единия бряг не се вижда другия… Тя лети над водите, изглеждащи така успокоени и умиротворени, и само подскоците на малките вълнички, преминаващи по течението, като неудържими тръпки в тялото, връхлитащи от скъп спомен, подсказват, че някъде там, под оглеждащото се небе, тупти песента на търкулнатите камъчета…
Последните звуци секват така, както с подскок са започнали. Но тя не бърза да отвори очи. Все още вихрени шарки замъгляват взора. Все още потрепват ръцете като избягали пера след ято жерави. Усмивката и не пуска да избяга слънчевия лъч, който все още припламва в косите и, като лунна пътека над лагуната, приютила песента на Реката… Тя винаги намира своето море.
П.П. … полетът над Реката ще продължи – заедно с Kepa Junkera.
Отраженията във водата са ми любимите.
Много си лоша – сега снимки ли да гледам, да чета ли, да слушам ли!!!!
А по-кротко – не всеки има твоите възможности.
Ааааааааааааа.
кАмиченцата си ги бива, Вълшебнице, всичките
И аз като Коко …
И аз като Зори …
Отраженията са с особен заряд. Търсим се някак взаимно с тях, може би защото ми утоляват глада за акварел и четки
Ааа, най-сетне разбрахте, че съм лоша! Ама на вас ли сега да обяснявам, как се възприема такова нещо – четеш, като стигнеш тубата, пускаш я в друго място да свири, а на фона на музиката, продължаваш да потъваш в картините. Елементарно!
btw, текстът така и е създаден – под въздействието на любимия ми албум “Bilbao 0:00h”
- Елементарно – каза тя.
Иди и обяснявай, че простосмъртните лесно се разсейват – зазяпат се тука, заслушат се там и…
Нищо ви няма. Този постинг е специално за романтици, така че – ще се справите
Аууу, а разшири малко аудиторията – не всички са романтици
амии, значи им е ред и им се пада да станат
(евентуално)
Е, нали ти казах, че не си цвете,зорлем ше набуташ хората да се мъчат да стават
Да се мъчат, казваш… е, именно де! Как без душевни терзания – романтик!
още един кандидат за неромантик, а, Гери
а, едва ли
по-скоро иска да провокира нещо, ама каузата е утрепана по подразбиране 
хахахха … поне за едно нема да си дърпат плитките с Ник.
та, кое е то, викаш?
и двамата, явно, се бутат да не са романтици … ски как ти се хващам и се обяснявам, ама нали си ми слабост
))))))))
но последните листа как елегантно плуват и с какъв финес си повдигат крачетата, за да мине водата с все балончета … страхотна е! Аха-аха и да се разплиска …
ааа, я виж как добре, че попитах – как инак да разбера, че съм ти слабост
)))))
Не знам къде се бутат и какво си дърпат, ама щом ги влече
За мен тия определения хич не са еднозначни – зависи от настроението.
Еее, тези листенца и на мен са ми слабост. Много величествени изглеждат, ама то май заради сърцевидната им форма (каза доказания романтик
)