Shine
Operatica & Maureen O’Flynn
Hear the sound of your own dreams
And watch them disappear as anger turns to fear
Life is nothing what it seems
The words you held like secrets have lost their memories
Where’s your heart’s desire?
Make a wish and close your eyes and shine…
Shine on me; keep me from the shadows.
Shine on love, shine on life, help me find tomorrow.
As the day turns into night
The windows become mirrors and I am left with myself
Strangers glide from left to right
We danced like jilted lovers, and prayed for morning light
Pain is all around.. hold my hand and teach my heart to shine
Shine on me; keep me from the shadows.
Shine on love, shine on life, help me find tomorrow.
Красота, Гери!
Ваше Вълшебство е уловило няколко вечности, уверена ли сте, че държите да хванете и “утре-то”!?
Пуснете го да си търчи… свободно e много по-красиво
Коко, прегръдки!!
Вечности едва ли. По-скоро само случайни късчета от мига, прашинки някакви, сполетели ме изневиделица. Сигурно затова нямам никакви намерения да го хващам “утре-то”, да си развалям очарованието на изненадата
П.П. гласът ме омагьоса тук…
Ха-ха – омагьосана магьосница – бях забравила как гиваш по пътеката и по походката ти личи каква музика слушаш
Ха! Я,сега да видим дали пък си личи. Хм? Да речем, познай от … пет пъти
Да считаме, че си улеснена, защото тези последни 2-3 дни слушам май само един тип от многото, които ми допадат
http://www.youtube.com/watch?v=rQNtwbCqcpM аз предпочитам това
За теб…идея нямам, както казах – като те гледам как вървиш, бих могла да кажа, а тези дни това е невъзможно ловко измъкване
Подскажи деееее!!!!
И имаш неразказана история – за луничавата шапка
малее, измъкване на бос крак през още росните ливади (хм, добре, че е O’Flynn )
То си е вярно, че ходя в ритъм с това, което слушам обикновено, ама тези, които ме познават казват, че походката ми винаги е подскокливо-приплъзваща се Подсказка – ритъмът е отсечен, дефинитивен, напоследък равноделен.
И да, знам, че имам историйка, ама е дълга, а имам да правя отчет и … в момента само цифри са ми в главата :’(
листото … листото … промълви с едва чут стон козодоят …
“Скачане, ски, пълзене, всичко това ме чака мене” – на такова ми прилича походката ти.
“Чуха ме!” – и се опита да разтегне уста в усмивка още по-широко от тази, с която природата го е надарила
аха, и клякане, Шефе!
От месеци търся отговори, а днес ти ми ги даде! И са отговори нежни – като милувка, като усмивка с надежда в очите, като целувка! Благодаря ти!
Силна и топла прегръдка от мен, Гери!
П.П. Не са за тук думите ми, мила.
Радвам се, че си ги намерила, Мари! Книгата е разкошна, много ще ти хареса, сигурна съм!
Прегръдки и от мен!
Аз пък гледам третата снимка (с листото и кръгчетата светлина) и не мога да й се нарадвам…
Здрасти, Мишел! Чудесно е, че намина и много се радвам, че са ти харесали светлинките и спомена за лятото
Е, друго си е, ама и в дъжда има, неподозирано често, очарование
И в дъжда има очарование, вярно е …