Последните седмици работа са вече зад гърба ми, с всичките си препускания, пот и зор. Като се изключат разни служебни пътувания, които (като се има предвид каква ми е работата) са си пак разтоварващ и зареждащ екшън, от две години не съм излизала май в пълноценна ваканция. И както се казва по-добре късно (лято) отколкото още по-късно (догодина). Утре поемаме към Морето

Нали съм си късметлийка, около мен витаят добри, приятелски души, които се грижат за неразривната ми връзка с паяжината, а и случайно да не оставя вещерското местенце без надзор. Та по този повод, ме снабдиха с една джаджа, която да ми гарантира успешно включване в ефир, независимо в кое селце попадна (стига МТел да има покритие).

Става дума за този HSDPA USB модем, със звучното име Huawei E220. От мен се искаше само да го подкарам, което се оказа елементарно, въпреки опасенията, че деби(ли)анът може да реши да се държи своенравно. А той, естествено, не е от тези разглезващи дистрибуции дето тръгва от раз всичко, което се плъзне в USB-то

Затова, ето накратко стъпките, които трябваше да направя, че да си пусна модемчето, в случай, че някой друг реши да го подкара под Debian Lenny:

1) Необходим е пакета wvdial, който се инсталира според предпочитанията – може по принцесешки да си отворите Synaptic Package Manager, да потърсите и инсталирате пакета, или като кондзьо-вещерите да ползвате:

# apt-get install wvdial

2) След инсталацията на wvdial, в папката /etc се появява файлчето wvdial.conf, което има следния девствен вид:

[Dialer Defaults]
Phone =
Username =
Password =
New PPPD = yes

3) Въпросното файлче трябва да се редактира. При мен беше лесно, защото сред най-добрите ми приятели има сисадмин-вещери, които просто ми изпратиха готов и работещ конфигурационен файл. За всеки случай, си запазих стария файл, а на негово място в /etc пуснах ето този нов wvdial.conf:

[Dialer Defaults]
Init1 = ATZ
Init2 = ATQ0 V1 E1 S0=0 &C1 &D2 +FCLASS=0
Stupid Mode = 1
Modem Type = Analog Modem
ISDN = 0
Phone = *99#
Modem = /dev/ttyUSB0
Username = mtel
Dial Command = ATDT
Password = mtel
Baud = 9600

[Dialer hsdpa]
Init2 = ATZ
Init3 = ATE0 V1 &D2 &C1 S0=0 +IFC=2,2
Init5 = AT+CGDCONT=1,”IP”,”inet-gprs.mtel.bg”
ISDN = 0
Modem = /dev/ttyUSB0
Modem Type = Analog Modem
Baud = 460800

По мнение на bash-вещерите, полето след “username” и “password” могат да се оставят празни, няма да има проблем. Аз ги оставих с по едно “mtel” дето се казва… от уважение

4) Вече сме почти готови. Включваме модема в usb-порта и в административния терминал (хм, а защо не става от моя потребителски, предстои да се разцъка още ), стартираме wvdial:

# wvdial hsdpa

А ето това е резултатът в терминала, който минимизирате и забравяте за момент, защото Huawei присветва в зелено или в синьо, а вие плъзвате из паяжината:

Когато искате да го изключите, връщате се в терминала и спирате сесията с CTRL+C. Елементарно и удобно

Хм, имам известни подозрения, че въпросната играчка ми беше предоставена и с някои “задни мисли”. Да не си намирам оправдания, че няма мрежа (друга! освен тази, с която се лови цаца) и да се помайвам само в плацикане и чистене на пясък от хавлията, нито с проверка на тена пред огледалото. Това си беше дефинитивен намек скоро тук да се появят изгреви в цвят на японска дюля, или залези с дъх на узрели смокини…

Надявам се да имам време и за това! Прегръщам ви от сърце и отивам да си изчистя и подготвя Дейна и оптиката (хех, към играчките се добави напоследък и кокетно стативче, само дето … няма да има пълнолуние, докато съм ваканция :’( ). До много скоро! :***

П.П. последното е да се прави евентуално сравнение в цвета, доколкото вещиците могат да преминават от бели в черни