Контрасти
Харесва ми контраста. Рисунъка на сянката – скелет на светлината. Границата, в която смеха преминава внезапно в тъга и оставя очите да тънат в мъглата на недоумението. Онази рязкост, която нахлува изневиделица и оставя след себе си настръхнали мисли и оголени нерви.
Обичам различията, промените, преливката на настроения. Научих се да не тъна в очакване и дай боже никога да не свикна с изненадите. Пристрастих се в гадаенето, в сладката тръпка на въображението, когато си представяш какво има зад сянката.
Подредеността започна да ме дразни. Търся да намеря частицата, предизвикваща внезапния взрив на хаоса, който преобръща деня и оплита мислите. Макар, че не винаги са сладки часовете, в които се опитваш отново да ги подредиш, да изтегляш всяка нишка със закачените за нея емоции, докато не са се мумифицирали от времето.
Рутината ме погубва. Едни и същи думи, едни и същи форми, оразмерените стени на ежедневието… И една и съща нежност. С какво сукно се е наметнала душата ми, че така да се задушава и да има нужда от взрив! От прехода между обожание и безразличие, между внимание и забрава, между крехкост на цвят и безпощадни бодли.
Научих се да търся контраста, различното в другите и най-вече в себе си. Дали ти ми подсказа пътеката, с твоята очарователна нееднозначност и непредвидимост, която обожавам. Остава ми да разбeра как да се подготвя за амплитудата на настроения, да свикна да преболявам денивелацията. За сметка на това, природата ми е дала гъвкавост. Всеки път, когато Слънцето изскочи зад облаците, ослепявам, но само за миг. За да се зарадвам на небето още по-силно след това.
ooops, one more In-Yan essay?!
well-done, fairy, well-done, i like it
Отново много приятни снимки и текст.
Страхотно, Гери! Така си представям аз човека, който държи живота си в своите си ръце, търси предизвикателствата и им се радва, защото те са начина да докаже своята стойност пред себе си. От контраста се страхуват слабите и инертни душици. Силните приемат и черното, и бялото и Създават…
Когато събереш контрастите – откриваш цялото, Ваше Вълшебничество…
Красиво пишете и поетично снимате
@Herr Gossinger
… Само в мълчанието има слово, само в мрака – светлина… Хер Карл, изключително се радвам, че сте харесали поредния Ин-Ян изблик. И направо ми гъделичкате самочувствието с това “fairy”… като се има предвид, че всяка вещица на младини е била фея
@Коко
Благодаря! Тези дори и аз си ги харесвам
@Креми
Инак, това за доказването пред себе си — много си права! Благодаря за милите думи!
Еех, понякога така се държим с него (живота), че да се чудиш прегръщаме ли се или се борим като пехливани на селски панаир
@Зори
Мислиш ли?! А като го откриеш, дали спираш да препускаш по ръбовете на контура?
Благодаря! А вие проникновено умеете да четете между пикселите, Ваше Ангелско Озарителство…
Все по-силно търся все по-остри ръбове, нюансите на сивото са толкова много, а цялото отказва да застане мирно в поза за съзерцание
Хаха, образ! Пожелавам ти от сърце все така цялостно да вибрира и да си губи очертанията
Да ти се връща
А ти и с цветовете добре го докарваш