Диамантите на принцеса Амбър

01_PICT1336

Отдавна не се беше случвало такова горещо лято в Шарколес. А и дълго, че пролетта просто профуча, едва сколаса да навърже панделките в косите на магнолията, насипа щедро джанките с пролетен сняг и даже не дочака да види разтварянето на първата лилия в Езерото на нимфите.

02_PICT1951

И още от май в гората царуваха горещото лято, с цялото кипящо, жужащо и цвърчащо великолепие на обитателите и. Синигерите успяха да измътят малките си рано, преди сойката Гарулина да тръгне на инспекция за немарливи родители. Една от приказките, която караше пуха по главите на малките кресльовци да настръхне, беше, че тя обикаля и краде малки пилета, оставени без надзор. В подранилото лято и косовете успяха да изхранят вечно гладната си младеж с един специален деликатес, който тази година беше окичил клоните на дъбовете, досущ като виснал шарколески специалитет “Тролска наденица”.

03_pict3050

Тревата достигна невиждани размери и гномчетата бяха принудени няколко пъти да разчистват пътечките към хралупите си, които само след седмица отново потъваха в сочна детелина и широколистен живовляк.

04_IMG_2708

Обитаващите Шарколес феи решиха, че е дошло време за проверка на ефекта от глобалното затопляне и отлетяха да нагледат докъде е стигнало нивото на Световния океан, избирайки си места с колкото се може по-фин пясък. През това време, вещичките завъртяха няколо сделки с гномчетата за изкупуване на окосените глухарчета, бял равнец, репей и пр. полезни зеленяши, за попълване на съставките им за отвари. В резултат, дворните места около хралупите на дребните същества в един момент съвсем оплешивяха, което и съвпадна с настъпващата бавно, но сигурно, жежка и сушава част от лятото.

05_IMG_2690

Охлювите пиха на екс по едно приспивателно и задрямаха по върховете на изсъхналите вейки, със спуснати ципести щори. Водните кончета замислено крояха планове да емигрират в по-сочни терени. Все по-нарастващата жажда на слънцето изсуши локвите, които семейството на татко Руди използваше за лятна къпалня.

06_pict3602u

Трепкаща мараня обгърна всичко живо, в това число и уж държеливото на засуха кралство Арахния. Територията му обхващаше цял Шарколес и се простираше на различни етажи, в зависимост от способностите и въображението на кралските поданици да скрояват и оплитат ефирните си мрежи по треви, храсти или по-високи клони. В тази суша, обаче, дори паяжините висяха унило на изгорелите стръкчета.

07_pict2994u

Най-силно от всички в кралството страдаше самата Принцеса Амбър. Тя не обичаше да плете паяжини, не и идеше отръки (или откраки, по-точно). По цял ден предпочиташе да обикаля тревите и да се наслаждава на красотата на цветята. Толкова я запленяваше баграта на нежните венчелистчета, че с часове можеше да седи в някоя цветна чашка и да съзерцава. Говори се, че така Принцесата придобила специалната дарба да сменя цвета си, в зависимост от цветето, което си е избрала.

08_pict3582u

Малките флайерини даже започнаха да гледат Амбър с подозрение и нервно потрепваха с ципести крила всеки път като я видеха така унесена:

- Не е честно! – негодуваха те – Цял Шарколес знае що за гадинки сте в това кралство! Дебнете в засада, устройвате ни капани, а сега за капак – принцесата се слива с пейзажа! Много удобно!

- Така си е! Няма и да усетя как ще попадна зад маникюра и, ако изведнъж стане синя като цикорията – флайерина Тигрина размаха антенки и вдигна облак прашец около себе си.

09_IMG_3574

Много се натъжи бедната Аммбър от тези обвинения. Самата тя на никого не беше сторила зло. Е, вярно, че в двореца я хранеха и не с нектар от детелина и глухарчета, но в Арахния имаше ловци, и ферми за мушици и мравки, като във всяко нормално кралство… На всичко отгоре горещината унищожаваше красивите цветя и те едно по едно се спаружваха и загиваха, без тя да може да им помогне.

10_pict3581

- Недей, Принцесо! Не се разстройвай от приказките на тези двукрили, че я, виж – вече ти избиха петна! Хвана уртикария от нерви! Те така си приказват, ама я, да ги питаме защо си носят тигровите елечета дори и в жегата! Преструват се на своите страшни жилещи братовчеди. По-голяма измама – здраве му кажи! – гълчеше под мустак главния лекар на Шарколес д-р Джъмпи Скакуньо.

11_pict3359u

- Докторе, флайерините може да имат право да се сърдят, напатили са се от ловците ни. Ама аз пък нямам никаква вина за окраската. Още когато съм се излюпила, мрежата на гнездото се скъсала и аз съм изпаднала от него. Полетяла съм надолу, безпомощна топчица косми и крачка и съм тупнала върху една роза – цялата отрупана с роса.

12_pict3955u

- Така тя ме спаси, но и не само. Прошепна ми някакви загадъчни думи с тичинките си, на които и до днес се чудя. Каза ми “Добротата е съкровище, което всеки притежава. Но не при всеки блести на повърхността. Ти ще бъдеш богата, много богата, мъничка топчице!”. Разбирате ли какво точно е искала да ми каже, Докторе? Вие сте учен инсект, с толкова дълги антени, колко ли папируси трябва да сте облазили…

13_pict3604u

- Мммда, вероятно розата е имала предвид дарбата да си променяш цвета, Принцесо. А може и нещо друго да е. Баща ви не е ли споменавал за някое наследство от бабите ви, бисери, диаманти?…

- Ами не – помръдна пипалца Амбър – А и за какво са ми на мен, докторе. Бих направила всичко, бих дала цялото съкровище, ако имам такова, до последното късче злато и скъпоценно камъче, за да върна свежестта на гората. Бих дала на който поиска, завинаги, дарбата си, само и само да мога да съживя цветята, да заблестят пак във всички цветове. Да им се любувам, да прегърна сиянието и красотата им пак… Какво по-голямо богатство от това!

14_pict3598u

Амбър покрусено събра кривите си крачета и затопурка към башиния си дворец под склопа на един могъщ летен дъб, с увиснали в жежката привечер клони…

Но тази нощ нещо се случи. Шарколес се опитваше да заспи, когато усети, че въздухът се сменя. Някакъв нов повей, лек като следа от прелетяла пеперуда, и свеж като планинска ливада с мащерка. Гъсти облаци закриха очите на нощта и малко след полунощ, гората се събуди от тупването на първите тежки капки. Заваля! Първо по-леко, после все по-засилващия се ритъм на дъжда проникна в сънищата на малките същества. След пороя, завърши пак със ситен ромон, докато настъпи утрото.

15_pict3923u

Когато слънцето се показа, гномчетата изпълзяха от хралупите си и ахнаха от възторг. Всяко листче потрепваше, обсипано със скъпоценни камъни.

16_pict3917u

17_pict3921u

Дъбовете сияеха и галеха лъчите с окъпани длани. Листата на майския сняг не смееха да трепнат, за да не се лишат от пищното си великолепие.

18_pict3928u

19_pict3926u

А най-красиви, естествено, пак бяха розите! Грациозно извиваха назъбени листа, като аристократични особи, отишли на бал, само за да покажат огърлиците си.

20_pict3943u

Д-р Скакуньо подаде антенки изпод листа от бръшлян, който му служеше за палатка, и … успя да ококори още повече очи, които и без това бяха бая изпъкнали поради естеството на професията му!

- Гледай-гледай ти! Каква красота имало в леса ни! Бисери, перли, диам… да, ами да!!! – докторът рязко се изстреля от листа като камъче от прашка.

21_pict3382u

Още няколко скока и беше до оплетеното вълмо паяжина, представляващо лятната резиденция на кралското семейство на Арахния. Пред дъба, след нощния дъжд беше се съвзела една от последните маргарити и сега на нея, потънала в екстаз, по-щастлива от всякога седеше Амбър – разперила крачка, готова да прегърне целия окъпан и сияен свят.

22_pict3602u

- Принцесо! Вие ли сторихте това чудо! Ама като гледам пак сте жълтичка, като късче кехлибар, точно като това цвете! Значи… не сте пожертвали дарбата си?

- Хей, докторе! Не е било това богатството ми, явно, а всички тези скъпоценни камъни! Моето богатство, моите диаманти животворна вода! Няма по-голямо щастие от това – да дариш всичките си богатства, за да направиш добро. Толкова простичко изглежда, а е така трудно да разбереш и да го поискаш истински.

Сияеше леса в хиляди цветове, пееха птиците, охлювите вдигнаха ципести щори и подадоха рогчета към небето. Мушици и мравки бързаха да утолят жаждата си и да се окъпят в кристалните капки.

22_pict3944u

- Ааахм, Принцесо! – сконфузено гласче извади Амбър от жълтата феерия на мислите и – Бихте ли приели нашия скромен дар – да засадим леха с цикории пред Двореца. Така де, тази година синьото е било много модно, разправят феите…

23_PICT3361

15 Comments so far

  1. Зори on August 14th, 2010

    Чудесно е, Ваше Магьосничество :)

  2. Николай Цветков on August 14th, 2010

    Повече от чудесно. Шапка свалям! :-)

  3. Geri on August 14th, 2010

    Благодаря, деца! :***)

    Коко, не сваляй, че напича яко! :D

  4. deni4ero on August 15th, 2010

    Невероятна си, Герунийо! Току избухна в смях и аха-аха да те залея и аз и изведнъж дърпаш струната и от бурен кикот ме хвърляш в минора и мечтанието … Страхотна си! Браво!

  5. Geri on August 16th, 2010

    Голям си сладур! Еей, ама много ме радваш, страшно много! Особено с това “хвърляне” от смях в минор. Пуста пролетна зодия, така ми е вплетено във ватъка, че даже не се и усещам как става.
    Прегръдка от сърце! :D :*

  6. bronti on August 17th, 2010

    Винаги е хубаво когато видиш нещо забавно . Смеха е полезен и трябва да се употребява винаги в големи количества. Смеха е здраве и е най хубавото усещане когато е искрено и е предизвикан от положителен момент .

  7. Geri on August 17th, 2010

    не знам дали е хубаво като го видиш. Ако си част от забавното е още по-хубаво :)

    Дали да те сложа в спамчетата с тези сентенции… да видим каква ще е следващата :P

  8. Зори on August 17th, 2010

    @ Гери

    Ваше Вълшебничество, Кандидат-спамчо може да е грозно пате в процес на израстване – дайте му 3-ти шанс ;)

  9. Geri on August 17th, 2010

    Аайде, днес съм бяла и добра. Щом се е появил в ефир – даден му е ;)

  10. deni4ero on August 17th, 2010

    според мене ‘употребява’ трябв да се произнся ‘употреблява’, все пак попадаме в Шарколес, не в коя да е горица със зелен мъх … не бъдете зли, чрез сентенции към прогрес е казал народът!

  11. Bronti on August 18th, 2010

    Винаги е приятно когато прочетеш нещо хубаво, което да те зарадва и да повдигне настроението ти.

  12. Geri on August 18th, 2010

    Да живей прогреса! :mrgreen:

  13. Зори on August 18th, 2010

    Лелееее, как се дърпал гявола за опашката… :P
    Извинявай, Гери!

    Имам и сериозно питане (леле как лъжаааа!)- тези дни попаднах на една книжка, посветена на мравките. Още ми държи влага. Та там доста сладко беше описано едно пАяче – мъжко. Опъна петилата горкото, щото се появи една хубавица. A твоята принцеса е такава сладуранка – та питам аз: нашата мадама, като е приказен герой, хапе ли?

  14. deni4ero on August 18th, 2010

    преди време чух нещо – знаете ли, че, когато мравките се напият, винаги падат на дясно?

  15. Geri on August 19th, 2010

    @Зори
    Що дявол, това е само духче (дори тролче не е) ;)
    А принцеската… хм, не хапе. Само прегръща, ама доста изневиделица. Пък нали знаеш как внезапния пристъп на чувства стряска повечето мъжкари :D

    @deni4ero
    Ааа, това важи за почти всички мравки. Тези на Британските острови и в Австралия падат наляво (особено в петък вечер след капка-две Гинес) :P

Leave a reply