Диамантите на принцеса Амбър
Отдавна не се беше случвало такова горещо лято в Шарколес. А и дълго, че пролетта просто профуча, едва сколаса да навърже панделките в косите на магнолията, насипа щедро джанките с пролетен сняг и даже не дочака да види разтварянето на първата лилия в Езерото на нимфите.
И още от май в гората царуваха горещото лято, с цялото кипящо, жужащо и цвърчащо великолепие на обитателите и. Синигерите успяха да измътят малките си рано, преди сойката Гарулина да тръгне на инспекция за немарливи родители. Една от приказките, която караше пуха по главите на малките кресльовци да настръхне, беше, че тя обикаля и краде малки пилета, оставени без надзор. В подранилото лято и косовете успяха да изхранят вечно гладната си младеж с един специален деликатес, който тази година беше окичил клоните на дъбовете, досущ като виснал шарколески специалитет “Тролска наденица”.
Тревата достигна невиждани размери и гномчетата бяха принудени няколко пъти да разчистват пътечките към хралупите си, които само след седмица отново потъваха в сочна детелина и широколистен живовляк.
Обитаващите Шарколес феи решиха, че е дошло време за проверка на ефекта от глобалното затопляне и отлетяха да нагледат докъде е стигнало нивото на Световния океан, избирайки си места с колкото се може по-фин пясък. През това време, вещичките завъртяха няколо сделки с гномчетата за изкупуване на окосените глухарчета, бял равнец, репей и пр. полезни зеленяши, за попълване на съставките им за отвари. В резултат, дворните места около хралупите на дребните същества в един момент съвсем оплешивяха, което и съвпадна с настъпващата бавно, но сигурно, жежка и сушава част от лятото.
Охлювите пиха на екс по едно приспивателно и задрямаха по върховете на изсъхналите вейки, със спуснати ципести щори. Водните кончета замислено крояха планове да емигрират в по-сочни терени. Все по-нарастващата жажда на слънцето изсуши локвите, които семейството на татко Руди използваше за лятна къпалня.
Трепкаща мараня обгърна всичко живо, в това число и уж държеливото на засуха кралство Арахния. Територията му обхващаше цял Шарколес и се простираше на различни етажи, в зависимост от способностите и въображението на кралските поданици да скрояват и оплитат ефирните си мрежи по треви, храсти или по-високи клони. В тази суша, обаче, дори паяжините висяха унило на изгорелите стръкчета.
Най-силно от всички в кралството страдаше самата Принцеса Амбър. Тя не обичаше да плете паяжини, не и идеше отръки (или откраки, по-точно). По цял ден предпочиташе да обикаля тревите и да се наслаждава на красотата на цветята. Толкова я запленяваше баграта на нежните венчелистчета, че с часове можеше да седи в някоя цветна чашка и да съзерцава. Говори се, че така Принцесата придобила специалната дарба да сменя цвета си, в зависимост от цветето, което си е избрала.
Малките флайерини даже започнаха да гледат Амбър с подозрение и нервно потрепваха с ципести крила всеки път като я видеха така унесена:
- Не е честно! – негодуваха те – Цял Шарколес знае що за гадинки сте в това кралство! Дебнете в засада, устройвате ни капани, а сега за капак – принцесата се слива с пейзажа! Много удобно!
- Така си е! Няма и да усетя как ще попадна зад маникюра и, ако изведнъж стане синя като цикорията – флайерина Тигрина размаха антенки и вдигна облак прашец около себе си.
Много се натъжи бедната Аммбър от тези обвинения. Самата тя на никого не беше сторила зло. Е, вярно, че в двореца я хранеха и не с нектар от детелина и глухарчета, но в Арахния имаше ловци, и ферми за мушици и мравки, като във всяко нормално кралство… На всичко отгоре горещината унищожаваше красивите цветя и те едно по едно се спаружваха и загиваха, без тя да може да им помогне.
- Недей, Принцесо! Не се разстройвай от приказките на тези двукрили, че я, виж – вече ти избиха петна! Хвана уртикария от нерви! Те така си приказват, ама я, да ги питаме защо си носят тигровите елечета дори и в жегата! Преструват се на своите страшни жилещи братовчеди. По-голяма измама – здраве му кажи! – гълчеше под мустак главния лекар на Шарколес д-р Джъмпи Скакуньо.
- Докторе, флайерините може да имат право да се сърдят, напатили са се от ловците ни. Ама аз пък нямам никаква вина за окраската. Още когато съм се излюпила, мрежата на гнездото се скъсала и аз съм изпаднала от него. Полетяла съм надолу, безпомощна топчица косми и крачка и съм тупнала върху една роза – цялата отрупана с роса.
- Така тя ме спаси, но и не само. Прошепна ми някакви загадъчни думи с тичинките си, на които и до днес се чудя. Каза ми “Добротата е съкровище, което всеки притежава. Но не при всеки блести на повърхността. Ти ще бъдеш богата, много богата, мъничка топчице!”. Разбирате ли какво точно е искала да ми каже, Докторе? Вие сте учен инсект, с толкова дълги антени, колко ли папируси трябва да сте облазили…
- Мммда, вероятно розата е имала предвид дарбата да си променяш цвета, Принцесо. А може и нещо друго да е. Баща ви не е ли споменавал за някое наследство от бабите ви, бисери, диаманти?…
- Ами не – помръдна пипалца Амбър – А и за какво са ми на мен, докторе. Бих направила всичко, бих дала цялото съкровище, ако имам такова, до последното късче злато и скъпоценно камъче, за да върна свежестта на гората. Бих дала на който поиска, завинаги, дарбата си, само и само да мога да съживя цветята, да заблестят пак във всички цветове. Да им се любувам, да прегърна сиянието и красотата им пак… Какво по-голямо богатство от това!
Амбър покрусено събра кривите си крачета и затопурка към башиния си дворец под склопа на един могъщ летен дъб, с увиснали в жежката привечер клони…
Но тази нощ нещо се случи. Шарколес се опитваше да заспи, когато усети, че въздухът се сменя. Някакъв нов повей, лек като следа от прелетяла пеперуда, и свеж като планинска ливада с мащерка. Гъсти облаци закриха очите на нощта и малко след полунощ, гората се събуди от тупването на първите тежки капки. Заваля! Първо по-леко, после все по-засилващия се ритъм на дъжда проникна в сънищата на малките същества. След пороя, завърши пак със ситен ромон, докато настъпи утрото.
Когато слънцето се показа, гномчетата изпълзяха от хралупите си и ахнаха от възторг. Всяко листче потрепваше, обсипано със скъпоценни камъни.
Дъбовете сияеха и галеха лъчите с окъпани длани. Листата на майския сняг не смееха да трепнат, за да не се лишат от пищното си великолепие.
А най-красиви, естествено, пак бяха розите! Грациозно извиваха назъбени листа, като аристократични особи, отишли на бал, само за да покажат огърлиците си.
Д-р Скакуньо подаде антенки изпод листа от бръшлян, който му служеше за палатка, и … успя да ококори още повече очи, които и без това бяха бая изпъкнали поради естеството на професията му!
- Гледай-гледай ти! Каква красота имало в леса ни! Бисери, перли, диам… да, ами да!!! – докторът рязко се изстреля от листа като камъче от прашка.
Още няколко скока и беше до оплетеното вълмо паяжина, представляващо лятната резиденция на кралското семейство на Арахния. Пред дъба, след нощния дъжд беше се съвзела една от последните маргарити и сега на нея, потънала в екстаз, по-щастлива от всякога седеше Амбър – разперила крачка, готова да прегърне целия окъпан и сияен свят.
- Принцесо! Вие ли сторихте това чудо! Ама като гледам пак сте жълтичка, като късче кехлибар, точно като това цвете! Значи… не сте пожертвали дарбата си?
- Хей, докторе! Не е било това богатството ми, явно, а всички тези скъпоценни камъни! Моето богатство, моите диаманти животворна вода! Няма по-голямо щастие от това – да дариш всичките си богатства, за да направиш добро. Толкова простичко изглежда, а е така трудно да разбереш и да го поискаш истински.
Сияеше леса в хиляди цветове, пееха птиците, охлювите вдигнаха ципести щори и подадоха рогчета към небето. Мушици и мравки бързаха да утолят жаждата си и да се окъпят в кристалните капки.
- Ааахм, Принцесо! – сконфузено гласче извади Амбър от жълтата феерия на мислите и – Бихте ли приели нашия скромен дар – да засадим леха с цикории пред Двореца. Така де, тази година синьото е било много модно, разправят феите…
Чудесно е, Ваше Магьосничество
Повече от чудесно. Шапка свалям!
Благодаря, деца! :***)
Коко, не сваляй, че напича яко!
Невероятна си, Герунийо! Току избухна в смях и аха-аха да те залея и аз и изведнъж дърпаш струната и от бурен кикот ме хвърляш в минора и мечтанието … Страхотна си! Браво!
Голям си сладур! Еей, ама много ме радваш, страшно много! Особено с това “хвърляне” от смях в минор. Пуста пролетна зодия, така ми е вплетено във ватъка, че даже не се и усещам как става.
:*
Прегръдка от сърце!
Винаги е хубаво когато видиш нещо забавно . Смеха е полезен и трябва да се употребява винаги в големи количества. Смеха е здраве и е най хубавото усещане когато е искрено и е предизвикан от положителен момент .
не знам дали е хубаво като го видиш. Ако си част от забавното е още по-хубаво
Дали да те сложа в спамчетата с тези сентенции… да видим каква ще е следващата
@ Гери
Ваше Вълшебничество, Кандидат-спамчо може да е грозно пате в процес на израстване – дайте му 3-ти шанс
Аайде, днес съм бяла и добра. Щом се е появил в ефир – даден му е
според мене ‘употребява’ трябв да се произнся ‘употреблява’, все пак попадаме в Шарколес, не в коя да е горица със зелен мъх … не бъдете зли, чрез сентенции към прогрес е казал народът!
Винаги е приятно когато прочетеш нещо хубаво, което да те зарадва и да повдигне настроението ти.
Да живей прогреса!
Лелееее, как се дърпал гявола за опашката…
Извинявай, Гери!
Имам и сериозно питане (леле как лъжаааа!)- тези дни попаднах на една книжка, посветена на мравките. Още ми държи влага. Та там доста сладко беше описано едно пАяче – мъжко. Опъна петилата горкото, щото се появи една хубавица. A твоята принцеса е такава сладуранка – та питам аз: нашата мадама, като е приказен герой, хапе ли?
преди време чух нещо – знаете ли, че, когато мравките се напият, винаги падат на дясно?
@Зори
Що дявол, това е само духче (дори тролче не е)
А принцеската… хм, не хапе. Само прегръща, ама доста изневиделица. Пък нали знаеш как внезапния пристъп на чувства стряска повечето мъжкари
@deni4ero
Ааа, това важи за почти всички мравки. Тези на Британските острови и в Австралия падат наляво (особено в петък вечер след капка-две Гинес)