Um deseo

05_pict3858u


Искам да е лято
Винаги
Под всяко дърво в парка да има сладолед
И хвърчила
И понитата да са свободни
Искам да си имам кученце – с пухкави лапички
Когато вали, да ми дават да скачам в локвите
Искам да видя дъгата
И баба, на село, как храни кокошките
Искам цяла поляна глухарчета
И още една – с горски ягоди
И люлката със синджирите да не спира
Мама да ме сресва с нейната четка – с бодлички
Да се смеем повече
Да съм толкова голяма – като сега
И пак да е лято!…

10 Comments so far

  1. Зори on August 4th, 2010

    Искам да е лято
    Винаги
    (аре са – а пролетт, а есента и зимата…)
    Под всяко дърво в парка да има сладолед
    (може)
    И хвърчила(разбира се)
    И понитата да са свободни (да)
    Искам да си имам кученце – с пухкави лапички
    (и все да е малко и много пухкаво)
    Когато вали, да ми дават да скачам в локвите
    (и да не ги е шубе и те да скачат с мен)
    Искам да видя дъгата
    (почакай да завали)
    И баба, на село, как храни кокошките
    (и аз)
    Искам цяла поляна глухарчета
    (уха – бива)
    И още една – с горски ягоди
    (само една ли, може ли и още една поляна за търкаляне)
    И люлката със синджирите да не спира
    (е, за съвсем малко може, ма много рядко)
    Мама да ме сресва с нейната четка – с бодлички
    (и да ми слага панделки)
    Да се смеем повече
    (много повече)
    Да съм толкова голяма – като сега
    ммм
    И пак да е лято!…
    (онова лято:)

  2. Николай Цветков on August 4th, 2010

    Искам да е зима. Много зима.
    Искам малко пролет, малко есен.
    И съвсеееем мъничко лято.

    Да, пак от онова лято. :-D

  3. Geri on August 5th, 2010

    еей, … “Пораснаха . И пак са си деца”! :D

    хващайте глухарите! още ще има, след дъжда ;)

    btw, тоз дъжд не съм го аз довлякла този път! мхмм :roll:

  4. Зори on August 6th, 2010

    :P

  5. ross_6a6 on August 9th, 2010

    искам топъл летен дъжд,който плющи на големи капки;
    искам колело, което минава през всички локви;
    искам усмивката на френд от някоя щуротийка дето само ние си знаем;
    искам:) И пак си искам:) И от време на време така и заспивам:)

    Знам какво ще сънувам днес:) Ткс

  6. Geri on August 9th, 2010

    “Детство мое, реално и вълшебно!…”

    Пожелавам ти да го сънуваш, Роска! :D

    П.П. ако обаче по случайност сънуваш някакви зелени неща, нямам вина :roll:

  7. ross_6a6 on August 11th, 2010

    Провокира ме много с тази снимка:)

    Това лято наистина е странно за мен,
    Сякаш го няма, сякаш препускам през него.
    Мътно, горещо, трескаво и болно.
    Загубих се… Търсейки себе си…

    Уж ставам все по-добър, все по-дълбок,
    но и празнотата се увеличава често.
    Кое е правилно? Кое е вярно? Кое да бъде?
    Вперил съм очи в нищото и не виждам нищо…

    А защо пропускам тази красота около мен?
    А защо не виждам вътрешните ми цветове?
    А защо отделям толкоз малко време на сина ми?
    Отново и отново търся нещо отвъд хоризонта…

    И пропускам тук и сега. Вглъбен в страховете ми.
    Загърнат с хладна самота и бледа светлина,
    Крачещ бавно и тежко, умислено на някъде.
    Крачка след крачка, капчица пот и доста тъга…

    Не спирам да се лутам от както се знам. Все нещо търся.
    И като го намеря скачам, побягвам да гоня пак нещо…
    Друго. И пак очи вперени в пътя, и пак прахоляк и …
    Пак се доближавам до целта и почти я достигам…

    И хуквам отново презглава след мъничко почивка,
    За капчица вода, за да превърже някой раните ми,
    За утеха на душата ми и малко нежност и любов,
    Събирайки забързан парченцата останали от мен…

    Да си на пътя е вълнуващо!!!Целенасочен, устремен.
    С вперен поглед някъде напред. Хоризонта е толкова…
    Далеч… И толкова мистичен, загадъчен и син…
    Дали там ще е това, което търся? Дали? Дали? Дали?

    Дали ще е така красиво и бляскаво , шарено и светло?
    Така както съм го мислил, мечтал и дълго бленувал?
    Дали ще е чиста и неосквернена тази моя несбъдната мечта?
    Дали ще успея да я стигна… Дали? Дали? Дали?

    Живея в химерен свят. Изтъкан от мечти. Хубави мечти.
    Далечни мечти. Големи мечти. Прости и цветни мечти.
    Все едно имам очила, на които се прожектират мечти.
    Моите мечти. Чужди мечти. Стари и нови мечти.

    И не виждам нищо друго освен мечти. А искам ли?
    Да виждам малките прости и красиви неща,
    от които е направено всичко? Даже и самия аз?
    Искам!!! Искам! Искам… Дано успея да се науча.

    Ще следвам децата. Тя знаят как. Те не са забравили.
    Ще потискам все по-малко вътрешния ми глас.
    И ще го слушам. И ще свалям очилата – поне вечер.
    И ще сънувам!!! И ще помня усещанията ми.

    Пък какво. Ако не стане отново ще… Ще опитвам и пак,
    И пак, и пак, и пак… Задават се толкова сезони.
    И толкова са минали… Дали въобще съм на моя си път?
    Пък има и уроци дето искат повече от едно прераждане…

  8. Geri on August 11th, 2010

    … толкова е хубаво! Разказал си невероятната приказка на живота, с всичките му въпроси, догадки и желания.

    Има такива съдби, вечно търсещи, вечно стремящи се към хоризонта. Спорно е дали тези хора са по-щастливи от другите, задоволяващи се с едно статукво цял живот. Може би… щастието е толкова субективно!

    Мисля, че все пак си открил отговора на въпроса как да почувстваш пълноценно вибрацията на живота “тук и сега”, в този цветови и времеви диапазон. “Ще следвам децата” – там е ключа към красивото и доброто в простичките, обикновени неща.

    Благодаря ти, Роска! Направи ме щастлива с тези размисли! :)

  9. deni4ero on June 14th, 2011

    ееееееххх …

  10. Geri on June 14th, 2011

    гушшшш…

Leave a reply