Libertango
Comments(13) “…Like the night waiting for the day“
Няма точен миг, в който да определя, че е време за него. И е без значение как съм се чувствала преди. Дали с потънали в мъгла емоции, спомени и възприятия. Или с бълбукаща радост, изкипяваща чак в очните дъна. За него няма неподходящ момент, още първите звуци ме взривяват, и вече няма и помен от мига преди това.
Разкъсва и понася като рукнал порой. Проглежда небето, оглеждащо се в локвите. Времето лети, денят е нетърпелив и ненаситна нощта. Препускам с вятъра, вихри в гривите разпръскват искри. И странно накъсан е, и спира дъха, преди да се излее в смях – като вик, като писък на птица.
Мой е простора! Мои са върховете на окъпаните дървета. И лизнатите от последните лъчи извивки на хълмовете – мед върху гръбчето на ябълка. Мои са перата от феникс, които роши вятъра. И силуетите в мекия полумрак. Мой е лудия галоп в нощта. И свободата! Да чувстваш ритъма на целия този жужащ, разцъфващ, изригващ, рушащ и прераждащ се живот. Щастие, сливане, отдаване и страст!
/с Ал и моето любимо Libertango/
Игрива е усмивката, когато
зората вдигне лепкав мрак.
Събуждането сладко е познато,
във въздуха се носи аромат…
Герииии, защо ти говоря в рими днес ? Какво ми причини ?
Край, свършено е с теб. Гепила си “гочти най-любимите” ми пейки в Борисовата (най-най-любимата е тази до тях, с по-яка гледка е и магията за разкарване на навлеци действа почти безотказно:)))). И за капак си ги направила така прекрасно черно-бели, че…
Благодаря!
@DSdiva
Мушици във косите се заплитат
И в прашинки – слънчев водопад
Усмивката ти нещо ме попита
Друг отговор не иска – само смях
Не аз, не аз! Защото ти е слънчево и сме хукнали по дъгата
@Зори
Леле, защо свършено? Напротив, чувствам как по тези пейки ще намирам по някое забравено-усмихнато листо или шепа цветове от кестени… А зашо не и едно Зори, дебнещо за портрети на навляци
Нека тези две, с шуртящите струи и пеещи мехурчета в локвите, са за теб :* (давам ги без мрън даже
)
еееееехххххххх …
това за леля Грейс ли беше?
и тя ми е любима, но в случая Ал е виновен (и Пиацола, разбира се
)
Гери, подбуждаш работещите хора към тежнения, твърде далечни от “правилните” за истинска трудова концентрация, поради което се налага да бъдеш санкционирана с голееееми коментари и сериозно разсейване. А “свършено е с теб” значи: никакво поглеждане към блога ти поне за 2 часа, щото то бивааааа…
хихих, днес е петък пък… и то така си беше
Я, да видим една хабанерa как ще те завихри за трудови подвизи…
http://www.youtube.com/watch?v=Fyyha6j1k38&feature=related
Благодаря!
Достоен отговор! И аз благодаря!
ай, сетИ се, де
за пейките под пръските и капките, е