Пернати и киша

01_pict0619

- Хей, ако си решила цяла събота да си прелиташ на прахосмукачката между пералнята и печката, няма да стане! Я, да излезеш малко навън! – това съвсем недвусмислено се четеше в погледа на Джъмпи (трета братовчедка по майчина линия на Кори), която беше завладяла петната-градинки в квартала. Сутрин се катери по клоните на брезата и най-безцеремонно наднича през прозореца ми. Сигурно силно загрижена дали няма да закъснея и да реша, че няма да минавам през Шарколес тая сутрин :D

02_pict0224

А, пък то какво излизане в тая вода! Тротоарите са с по десет санта и кусур снежна каша. За пресичането на някоя улица ти трябват чифт рибарски ботуши и кошница попръжни, ей, така, готови за всеки случай… за прелитащи коли, изживяващи се като скутери. В крайна сметка, обаче, слънцето успя да ме примами и докато простирам, да ми влезе гъделичкащо под кожата, заедно с влажния въздух, с тук-там щръкващите изпод снега мечове на перуникови листа, с пеещите капчуци.

03_PICT9135

Днес реших да надникна в южния филиял на Шарколес, да видя семейството на Нефертити. Спокойно, няма заровени саркофази и съкровища в парка. Само езерца, тръстикови островчета, една буйна рекичка с подскоци и кокетни заливчета, и … много пернати създания.

04_pict0627u

Ето това е Нефертити, моята любимка от немногочисленото семейство египетски гъски в парка. Тези красавци са пришълци от юг, от поречието на Нил. В Южния парк ги срещнах за пръв път миналата есен. След предишното застудяване, любимото им езерце беше здраво замръзнало, та се е наложи да презимуват в къщурки, които добри хора им направиха по-нагоре по реката. Вече са се върнали, днес съвсем бодро щъкаха покрай брега и .. шшт, я, да чуем ;)

05_pict0623u

- Изпъни шия! Точно така! Остави слънцето да проникне и само да си намери пухоядите, да ги изпече! – Нефертити дава наставления на един от синовете си – Запомни, много по-привлекателен си, когато не си завираш постоянно човката в подмишниците…

06_pict9224u

- Много консерванти в тия храни на човеците! Преди последния сняг тия филии пак си бяха тук, не са мръднали! – почти ми се стори, че ако се опита, може да си набърчи и човката, в стил поп-фолк звезда пред блюдо с еклери.

07_pict0628u

- Поне летящата бригада по чистотата “Палома” да бяха минали. Хей, капитан Пъстрогушев, на Вас говоря, ммда! То не може само да се набива крак!

08_pict0629u

След назидаделното подкрякване и съскане, гъсковатата дружина се включва в уборката на брега, където малчугани разни, ухилени до уши, ръсят щедро армагани – от семки и солети до банички.

09_pict0633u

- Не само тестени, не само! – Нефертити поглежда с едно кехлибарено око шумната тълпа зеленоглави патици, заети с разфасоването на половин кифла – Тревата е задължителна!

10_pict0635u

- Почистване на перата и почивка след ядене, също! – докато се заглеждам в нея, децата и вече са заели позиция във водата. Слънцето започна да се пързаля надолу и решавам да продължа нататък. До следващия път, царице на гъските!

11_pict0630u

- Готови за полет! – Пъстрогушев с внимание следи приближаващия се четирикрак, рунтав субект – Разузнавателната бригада, дистанция два метра! Няма данни за агресивност. Порода – любимеца на татко!

12_pict0639u

Любимец или не, в този миг вече всички са отпрашили благоразумно към другия бряг. А аз се снабдявам с пакет семки, да проверя тукашните синигери ;) Да, ама.. тези не са като шарколесовите. Щъкат невъзмутимо из храстите и освободилите се от сняг, петна с трева и пръст. Косовете те гледат подозрително, а от чинките изобщо нула внимание.

13_pict0676u

- Здравей, любопитко! – усмивката грейва на лицето ми, като виждам тая сладурка! Червеногръдките са ми големи любимци.
- Имаш ли червейче? – питат тези мънички, като мъниста, очички – Сигурен съм, че видях един да се показва в тревата, но се измъкна. Земята е мека от снега и им е лесно на пълзящите мръвки…

14_pict0677u

- Не, миличко, имам само семки. Ох, и червеи имам, ама те тези моите… абе, по-добре да не ти ги давам за ядене.

15_pict0683u

- Семки?! Фюю! Аз да не съм канарче! – обръща ми гръбче с пируета на състезателка от отбор по синхронно плуване.

16_pict0687u

- Между друуууготоо, аз пък да ви кажааа – вечно всичко знаещата, всичко виждаща и по всички въпроси компетентна Леля Си, ме поглежда строго с почти човешки очи – Много сняг ни затрупа, адски много! И в тая киша сега… ми като хвърляте семки така безразборно, да не мислите, че всички могат да ги намерят, като потънат в снега? Безобраааазие!

17_pict0688u

- Ооо, лелче, я си приглади перушината! – червеногръдката я погледна насмешливо – Някой друг може да забрави къде са паднали, ама ти никога! – подскокна на ниските клонки на джанката и ме погледна поверително.

18_pict0691

- Пък и снегът утре вече няма да го има, семките пак ще се окажат на тревата. Не си го слагай на перата. Я, по-добре иди да провериш онези зверове в кръчмичката отсреща, къде се изтягат.

19_pict0701u

Мда, скоро разбрах за кои двама красавци ми говори пиленцето. Никак не изглеждаха безопасни. С този ръст, и лапи яки, и дълги мустаки… само едното благовидно изражение им остана да се опитат да ме заблудят, че са кротки като тийнейджър в понеделник сутрин, оставен без дневни.

20_pict0705u

А междувременно алеите пак си бяха с десетина и кусур санта снежна каша, през които с весело шляпане преминаваха детски колички, пъстри като канарчета. Реката пак беше като разредена с мляко, а на клоните около нея се белееха, крепящи се с последни сили, преспи.

21_pict0723u

Киша ли? Хората са навън! И те, точно като птиците, усещат светлината и жадуват за слънце. Мокро било, няма къде да се стъпи. Ами не гледай надолу, погледни небето! Няма по-пъстро небе от мартенското! После, като дойде съвсем пролетта, ще ти бъде скучно без тези облаци.

22_pict0696u

Или пък, ако все пак погледът ти шари из измамно меките коловози и купчинки сняг, в търсене на място за следващата ти стъпка, огледай се в локвите. Животът и той все в една подобна локва се е зародил. Ще се изненадаш колко много може да откриеш сред паветата.

23_pict0736u

И небето, и ресите на брезите, и децата с розов захарен памук, лампите, сергиите за книги и пуканки, всичко надолу с главата, живо и трептящо. Остава само да се усмихнем и пролетта ще направи още една крачка :)

2 Comments so far

  1. deni4ero on March 14th, 2010

    както винаги широко усмихваща :) Деница, пък, се размаза от смях и кеф, като гледаше животинките :)

  2. Geri on March 15th, 2010

    Еееха! Сега вече размазаните от кеф ставаме с една в повече! По-хубаво начало на седмицата не мога да си пожелая! :D
    Кажи на Деничето “Ще се стараем! Още ще има!” :D

    Гуш и целувки! :***)

Leave a reply