Март
Comments(14) 
- Тая катеричка Ваша ли е?… – попита ме оня ден в парка добродушен дядо, понесъл избелял чадър, с шиш отпред, способен да се опне при дъжд, поне колкото среднокалибрена триместна палатка.
“Мдаа, моя е! Ей, сега я пуснах от верижката, че обича да закусва пекинези” – четеше се в ухилената ми физиономия, докато един кукльо от същата порода оттопуркваше напред по алеята, а причесчицата му, тип “палмичка”, трепкаше игриво.
А Кори действително е палава и много любопитна. Кара ме да се въртя и приклякам непрекъснато, белким успея да я снимам. Приближава се на прибежки до метър разстояние от мен и присяда на задни лапички, да ме изгледа от височината на положението си (на пръв горски любопитко) 
С всеки ден вкусовете и стават все по-претенциозни. Солетите “Хрус-хрус” вече ги няма за заигравка, камо ли за храна. Тиквените семки не са и достатъчно екологично-чисти сигурно, трябва да пробвам с т. нар. еко-семки. И аз не знам защо така ги наричат, сигурно защото са без люспи, та не цапат околната среда. Само лешниците си остават винаги на мода.
Всякакви игри, обаче, се прекъсват като се зададе някой рошав домашен любимец. Лежерното подскачане по тревата и спираловидно катерене се заменя със светкавично набиране по вертикална права линия. Завършващо с наместване на някой удобен и по-височък клон и сипещи се кихкащо-пискливи назидателни ругатни, съпроводени с ядно тръскане на опашка.
Стопаните на кучетата обикновено се смеят при тази гледка, разменяме по някоя подходяща ведра приказка, след това подвикват и си забират помахващия опашка косматко в посока към езерото.
Та като казах езеро… Обичам го през всеки сезон, но точно сега се усеща как животът започва да се събужда. Сякаш това великолепие на отразеното небе действа стимулиращо. Плуващите облаци гъделичкат, раздвиждат и побутват всяко заспало семе и грудка в студената вода.
Всеки път усмивката сама разцъфва на лицето, щом пристъпиш в този малък свят, под дъбовете, още спящи величествено, сякаш земните удоволствия пръв да се окичиш с цвят и лист, са далеч от скритите под дебелата кора сокове.
Не обичат нетърпението тези стари енти. Предпочитат да изчакат, независимо, че още от януари около тях цари суетня. Горските зидарки се спускат стремглаво надолу с главата, чинки с малиновочервена гръд, огласят храстите, с плахо напъпили клонки. Косовете преобръщат ланшна шума, наместили оранжевите си очила. Но най-шумни, най-кипящи от живот, най-игриви си остават синигерите.
- Ах, ама Вие и друг път така ли сте ги хранили? Май Ви познават? А какви семенца да им давам? Може ли слънчолед? А геврече дали ще кълват?…
Добре, че малките ми приятелчета не се стряскат от спрелите се на три-четири метра момичета, лели, баби, чичовци, които се смеят на пируетите им и на хитрите начини, които измислят да си вземат семка, възможно най-бързо, ако може ей, така… в движение
Най-смелите кацват, поглеждат ме с едно лъскаво оченце, взимат си семка, пак поглеждат и едва тогава отлитат на някой клон, заклещват семката с краче и започват да я млатят с яките си и остри човчици. По-срамежливите се задоволяват да ми каканижат от почтително разстояние, чунким се смиля да пусна лакомствата на земята.
Влезеш ли там, под това небе, под тези живи дървета, вече не чуваш шума на колите по Цариградско, забравяш колко неща имаш написани на, омачканото от зачеркваници и нови писания, листче със задачи. Всичко е кипнало за нов живот, цвърчи, подхвръква, подскача, огласява пред света безапелационното си желание да съществува и да се множи.
Обичам го точно този месец! За някои е своенравен, “женски”, променлив, непредвидим. И такъв да е, няма лошо. Красотата е в разнообразието. Но тази тръпка от първите плахи стъпки на пролетта, преди да нахлуе с южните ветрове, с първия пороен дъжд, който понася белите цветчета от сливите. Времето, преди да избухне зелената бомба, да грейнат глухарчетата и запеят славеите… Този миг на прераждане е само един!
Честита Баба Марта!
wow!
Честита Баба Марта и на Вас, Ваше Магьосничество!
Много здраве, радост и светлина да ти върже своенравната бабичка, а мартенските ти снимки да са все така прекрасни, ведри и засмени.
P.S.
И с каква магийка подсили семките, че събра пернатите върху ръцете си
Честита Баба Марта, вълшебнице!
Честита и на всички вас, мили мои! :***)
Благодаря за пожеланията!
Да ви съпътства колкото се може по-често (е,.. знаем, че не може съвсем винаги) ведрото настроение на днешния ден!
хмм, значи с риск да ме преследват летящите колежки, рецепта на отварка за привличане на птички
- 2 суп.л. слънчево отражение
- поне 20 линейни см усмивка
- щипка търпение на прах
Семките се поръсват както са ви в шепата. Останалото е само очички и добър слух – да ги усетите къде щъкат и чирикат
Честита Баба Марта, Гери!
Нека женският месец ти носи много слънце и топлина, както твоите снимки ни стоплят и озаряват! Желая ти мартенско здраве и пролетно настроение! :-*
А тази катеричка я познавам – идва да си краде залъчета от нашата градинка.
Честита Баба Марта, мила Гери!
Здраве, дълъг живот и прекрасно, щастливо настроение!
П.П. Тъкмо да питам как ги привличаш птичките, а ти си написала рецептата. Ще я пробвам, като събера достатъчно от третата съставка.
И колко време отне обучението на Кори за модел?
Благодаря ви от сърце, момичета!
И вие да сте весели, здрави и усмихнати! Пролетта никога да не слиза от лицата ви! :*
Хее, Шу, тая градинка вашата много интересна! По дърветата залъчета, значи, растат? Другия път и кажи на тая пухкавелка, че ако иска да краде инкогнито, да вземе да си смени поне прическата на опашката в близкия фризьорски салон.
Марианче, тая рецепта, обаче, явно не действа за принцове. Със сигурност не (ми) налитат на семките със същото “настървение”
А Кори си е роден талант, явно. От моделите дето сами знаят как да си повдигат брадичките и да гледат хем закачливо, хем … ни-лешник-ял-ни-орех-помирисвал.
хахахаххахаха …. от 5.30ам или малко след това кога уау-нах и половин час след това се сетих да кажа ‘амейзинг’, ама на ум, откривам, че освен уау-кането ми, другите посетители са познали тая катерица като шеф на Наглите … а аз за малко да си остана проста … тц, тц ,тц, тц, тц, тц, тц … на къде отива този свят, ейййй …
ЧБМ! Мн. готин пост.
@deni4ero
Ох, душата златна! Споко! Я, виж, че само ти позна, че е агент ‘ъндър кавър’ (под ковьорче демек). Не е ‘катеричка’, a ‘картечарка’ и не от отряда на ‘наглите’, ми от ‘назгулите’
@uzumaki
Благодаря! Стопли ме! Бели и червени радости и усмивки и за теб!
УАУ! Мерси за поста! Обожавам катерици и пилета! Рядко може да се видят такива добри снимки на тези животни, още по-рядко на едно място!
Честита Баба Марта! Всичко най-най!
(Кога ще ходим групово да снимаме :Р?)
прекрасен блог!:)
Любо, благодаря за комплиментите! Още може да се желае от кадрите. Много са бързи, малките дзверове
Честита Баба Марта и на теб! Много усмивки и късмет! :*
Ясмина, благодаря за милите думи! Пак наминавай, ще се радвам