Изкусителката

01_pict9567

Ама не е честно някак си, тъкмо в момента, в който си насъбрал една торба обичайни мрън и ох, заради тези едва отминали -15, или заради солената каша, която си принуден да прегазиш, за да стигнеш до автобуса. В който между другото пътуваш като в метрото – вярно, не толкова бързо и удобно, ама за сметка на това, пак толкова виждаш през прозорците. И в мига, когато си готов вече да кажеш “аман! искам да е пролет!” се случва някое такова чудо, като това преди два дни :)

02_pict9644

Първо вечерта заваля пухкав сняг, за който ми беше зажадняла душата от миналата година. Красотата си е красота, ама на Дейна оченцето не може да мига като вали, затова се въртях като шугава през нощта, плетейки магии. Час по час проточвах врат през прозореца, с надежда да видя през ореола на уличните лампи, дали е спряло да вали.

03_pict9547

Можете да си представите, как сутринта не можех да си побера усмивката в орбитата на сънената ми физиономия! С това слънце, с това засияло небе и чистия сняг!

04_pict9624

Ха, сега ми кажете, честно ли е Зимата да ни погажда такива номера!? Като усети, че е започнала да ти омръзва и вземе, че спретне някое такова лъчезарно утро-чудо, съвсем като изкусителка, решена на всяка цена да си върне сърцето, любовта и вниманието на любимия. ;)

05_pict8703

Има ли друг сезон, който успява да направи такава магия за някакви си 9-10 часа? Ами… май не. Пролетта е променлива, идва тихичко, леки са първите и стъпки, ефирни като сянка на кокиче на снега. А после изригва – задъхана, нетърпелива и може да преобърне света, но … най-малко за седмица. Лятото пък е абсолютен мързел. Понякога се бави, мотае се, сякаш не му се иска да сменя пролетта. Друг път връхлита с пек още през май, но и на него му трябват поне няколко дни да се претопи пъстроцветието на пролетта в зелена вълна. Есента… еех, есента! Тайнствена е тя, замислена, никого не гони, за никъде не бърза. Ако Зимата не я побутне с някоя подранила слана, цели седмици може да продължи цветния вихър. Няма друга такава палава магьосница като Зимата.

06_pict9588u

Излетях от автобуса светкавично като сгащен между две спирки (и двама контрольори) гратисджия. Даже на ухилена физиономия го докарвах. Само още няколко метра и ето ме – в нейното царство! Недокоснато, ефирно, искрящо и крехко.

07_pict9626u

В нейната власт забравяш, че ръцете и ушите ти започват да парят от студ. Искаш да докосваш – не само с очи – с ръка, с лице, с устните си. Да усетиш как кристалите на снежинките удължават миглите ти, когато вятърът ги понесе от клоните. Да искаш да ги подържиш в шепа и да се молиш за чародейство, което да ги предпази да не се стопят…

05_scars23_0377

Детските площадки са обсебени от птиците, чиято глъч прелита над люлките. А крехките им следи оставят скоклив, кръстат бод по белите кожухчета на катерушките.

09_pict9609

10_9614u

Враните следят с клюкарско любопитство, преминаващата по алеите машина. Ама Зимата и нея е успяла да омагьоса някак си, че да не вдига много шум, очертавайки ясните къдрави ръбове на пъртината.

11_pict9627

12_pict9631u

Някои вече бяха избързали да я зачеркнат като отминал сезон, едва ли не, яхвайки колелета. Но магията и – лека и сияеща като фин снежен прах, полепва по всички, стопява се, прониква и няма никой, който да и устои.

13_pict9641

Обичам я, тази изкусителка. На никой няма да позволи да я изгони, преди да успее да усмихне достатъчно много хора. Да, София беше различна! Различни бяха и всички хора, с които се разминавах в парка – с усмивка поглеждащи към това дълбоко, лазурно небе!

14_pict9583

Не си отивай още, Вълшебнице! Не съм се наиграла още в снега! Все още не съм се прибирала достатъчно мокра от правене на бели човечета. Още не парят бузите ми и врата от уцелилите ме снежни топки. Не бързай, Бяла Красавице! Нищо, че утре е Февруари :)

А ето и какво се случва днес, в момента :D

01_pict9672

02_pict9671

03_pict9675

Е, хайде вече да отпътува снежец и към Тракийската низина! Ще му се зарадвате, нали? ;)

10 Comments so far

  1. Любо on February 1st, 2010

    Прекрасно както винаги. Зимата не ме усмихна толкова, колкото този пост. :) Разбиваш!!!

  2. Николай Цветков on February 1st, 2010

    Направо ти завидях, Вълшебнице! И за времето и за снимките! :-)
    Тук заваля гаден, гнусен дъжд. И скоро не се очакват подобни магии.

  3. Iliyan on February 1st, 2010

    Тъй както гледам през прозореца, май няма намерение още да си ходи, нищо че вече е февруари :) ))

  4. Geri on February 1st, 2010

    Любче, Коко, благодаря ви за топлите думи и за усмивките – дано да греят и да ни радват дълго!

    А за магията, аъъхм… ако имам пръст в нея, може да съм попрекалила със силата. В момента, както казва Илиян, тук е НЕВЕРОЯТНА зимна приказка, от време на време редуваща се с виелица :D
    Ако ми остане минутка свободно време, ще пусна една-две картинки от мига ;)

  5. Nick Angelow on February 1st, 2010

    е, вече не — вижда се, че пролетта се обажда иззад ъгъла :)

    в момента е много ясно, но не ми се качва на покрива за да проверя как ще е залезът тази вечер :’(

  6. Geri on February 1st, 2010

    Е, метлата ми е заредена за утрешните събития и нямам време да търся покрива. Така че, хааайде, от мен да мине, днес няма да те санкционираме за този пропуск. ;)

    ама гледай да ти е за последно! :D

  7. Nick Angelow on February 2nd, 2010

    абе разминава ми се санкцията определено — все пак се качих, ама щом така ми се заканваш, много ще мисля, преди да кача каквито и да са снимки от днес :-D

  8. Geri on February 2nd, 2010

    това, че много ще мислиш, звучи обещаващо – значи не са една и две! и всички са сполучливи :D
    и все някога ще доживеем да ги видим. ние сме търпеливи ;)

    П.П. все пак, другият път като се качиш на покрива предупреждавай, да не взема да те помета (не)случайно, докато си изпробвам новата скоростна кутия :D

  9. deni4ero on February 2nd, 2010

    Уф, и питаш :) Такава радост ще падне, че нема да мога да ги прибера ‘папасниците’ после :) Ма само студ, паваж и мъгли има тук … и лют ветер …
    Иначе снимките са … ах, снимките … тези от парка ми обраха точките … и граматиката :)

  10. Geri on February 3rd, 2010

    Много беше красиво, душата ми златна, ама сега и тук дойде един лют студ. Нема да ти казвам какви пируети и чупки в кръста правя докато ходя… та, гледам апаратя да е на сигурно място.

    абе аз защо изобщо слизам от метлата, се чудя – на тая лизгавица?! :D

Leave a reply