Sunset
Comments(11) 
В края на деня – бърза потокът човешки да прескочи тясната ивица избледняваща светлина. Ускорява темпото – да потърси скока от ежедневните грижи в уюта на дивана в хола, да намери уморената усмивка в нечии очи или приятелска ръка, която да прелее сили в прегърбените като увехнали листа рамене… Бързат и стадата на небесните ферми, останали сякаш незабележими през целия ден.
Едва когато тръгва да се скрие, слънцето сякаш неудържимо ни подканя да зареем поглед. Да намираме пак препускащи коне, или птици сред формите на облаците.
Или да се вгледаме в ореола, в който немитото от предишните избори стъкло на автобуса успява да плени слънчевия диск. Да се озарят в усмивка клепачите, със спомена или мечтата за небето, в което многоръки палми приветстват нощта…
Не е ли вълшебство да знаеш, че една звезда си отива в един и същи момент, навсякъде по това меридианно ребро на света. Отива си и там, където години наред си я изпращал с очи, искрящи от предчувствие за полети, с чевръстата младост в зениците.
Еднаква е последната му ласка, отразена в стъклата на местния Mall, или стелеща се над паяжините в стърнищата, и тази, плъзнала по снагите на далекопроводите, опънали рехави метални плитки над полето.
Може цял ден да се взираме в екрани, в цифри и картини, които са само отражение на пулсиращия навън живот. Но идва мига на залеза, прокрадва се като рубинено-виолетов дим. Достатъчен, да те накара да вдигнеш поглед, да се усмихнеш, да се замислиш. Дали с надежда или с въпроса, който пра-прадедите ни са си задавали “Ще запомни ли пътя да се върне утре сутрин?…”
щях да кажа, че е престъпление да навяваш такива мисли(поне в моята) глава посред нощ, но си е истинско благословение да навяваш таквиа мисли посред нощ(поне в моята глава) …
10′ :*
Понеже изгледът ми от прозореца в офиса е към запад, често се случва да поглеждам към отиващото си слънце. Да ми стопля сърцето и да си спомням за разни приятни моменти. Много обичам залезите, защото сутрин не мога да стана толкова рано.
)
wow, rspt
@deni4ero
Значи завихри ми малкия мозък на фльонга :О Илиза, че съм извършител на благословено престъпление! Как ли се тълкува това от НПК и дали пращат на курорт с решетки?!
@Коко
Радвам се да го чуя! Това показва, че съм познала за края на думичките ми. Пожелавам ти да намериш време и за някой красив изгрев – разкошно е, но със съвсем друго настроение
@Nick
Was ist das, Sir?! “Red Sky Poetry Temptations”?
убедена съм, че се сещаш какво е рспт, щото и на мене ми стана интересно да се поровя из мозъка си за значението му, открих го, ама твоето много ме разсмя и хареса
за решетките, немаш грижи, те са от магически прашец, а ти знаеш противоотвари
УАУ!!!! Снимките къртят мивки. Само в четвъртък и почивните дни мога да гледам залеза през прозореца на класната стая по ( да – правилно ) биология. Но няма по хубав залез от утрешния
Дени, абревиатурите винаги ми водят до гъделичкане между вещерските ушета. Неустоимо е
Любче, леля! Класни стаи по биология в почивните дни?! Ще започна да те давам за пример на синчето.
А това за утрешния залез звънти така позитивно! Харесва ми
Прекрасни снимки!
Усмихнаха ме широко – обичам залеза. Не съм наблюдавала изгрев от много години. Може лятото да пробвам да видя този разкош. 
Радвам се, че ти харесват, Мари! И ти пожелавам един.. , не, не един, няколко красиви изгрева. Особено на брега на морето – да почувстваш как се разлиства деня, сякаш вълните отвиват една подир друга леките нощни завивки на поруменялото от съня слънце…
Красота. Как да не се размечтая за лято
Колкото повече мечти, толкова повече усмивки в деня! А лятото, както и пролетта, са състояния на духа. Кой знае какви непредвидими цветове може да разцъфтят и какви гейзери да изригнат и от най-лекото докосване,… желание… спомен…