7 Comments so far

1. Николай Цветков on November 19th, 2009

   Минутка почивка.

2. deni4ero on November 19th, 2009

   колко съм расъждавала върху това тристишие, ако знаеш …

3. Geri on November 19th, 2009

   Така сме устроени май, да поспираме за секунди точно преди да скочим в неизвестното, преди да полетим, да прекрачим напред, няма значение на милиметър, на една усмивка разстояние или на друг континент на чувствата. Средство за защита ли е или опита, спомена, останал от предишни бития на аурата ни…

   Дени, винаги успяваш да видиш много повече от просто стих, контур или цвят. Дано разсъжденията ти да не са били в гамата на пеперудата, но да са ти дали криле :-*

4. deni4ero on November 19th, 2009

   мноооого смешно … е, па, посмей се …
   не, мило, не бяха върху пеперудата и гамата й … бтв, тя … аз май я пообърках малко колко октавова е? :-ррррррр

5. Geri on November 19th, 2009

   Ох, малеееей! Скицооо! Ти требе да си някое пролетно чедо с тия смени в гамите Ама, честно, искаше ми се точно това да чуя – смях да пърха!

   Знам ли му сега октавите на бедния насеком (сега пък къде ме отнесе?! ), ама най-вереоятно са две – лява и дясна.

6. Любо on November 25th, 2009

   Пеперуда с цели две октави гласов диапазон!? И толкова малка? Ново 200…

7. Geri on November 26th, 2009

   ама не са гласови, Любче!
   Инак,… докарва ги и до повече, ако не и взема цвета

Leave a reply