Есента не е сезон на цветя…

01_otono_PICT8032

…, а на цветове. Сега, когато е отминало времето на пролетното нетърпение и лятната страст, и преди да настъпи зимната напрегнатост, пълна с планове за бъдещ цъфтеж. Точно сега е време за тиха наслада и спокойствие.

02_otono_pict6474

Моментът, в който осъзнаваш, че може да оставиш сетивата ти сами да избират баграта, на която да се спрат. Не е тази плаха, бистра белота на кокичетата. Нито е напористо алената коприна на мака. Уж все е тази същата багра, такава каквато я помнят очите като есенно жълта, но всяка година различна. Така, както няма два листа еднакво златни…

03_otono_pict6523

04_otono_pict4308

На мястото на чистите цветове на розите, отварящи еднакви листенца всяко лятно утро, сега есенната нощ оставя след себе си всякакви експерименти на палитрата си. Сякаш като тръгне да изгрява, слънцето я кара да хукне и да повлече с тъмната си роба и четки, и бои, размазващи се в неподражаеми преливки.

05_otono_PICT7102

05a_otono_PICT7876

Есента не е време за цъфтеж. Страстта е утихнала, няма я жарта в косите на слънчогледите и знойно поклащащите се тичинки. Угаснал е флирта с пчели и пеперуди. Време е за сока, налят в румените страни на ябълките, в лозите. В зрялата възраст на годината кипва виното. Както само зряла кръв може да кипне и преобърне света ти…

06_otono_pict4325

07_otono_PICT7093

И не клепките на лилии и теменуги разкрасява сутрин росата. Листата са нейната есенна бижутерия. И огърлиците на изоставените паяжини…

08_otono_pict6505

09_otono_pict2820

Къде е тревата, с настръхналите глухарчета? Нима ти липсва чистата пътека, по която младостта сякаш те дърпа напред, понесена от впряга на ежедневието. Сега очите не спират с наслада да пият цветове, а слуха – да се наслаждава на тишината, нарушавана само от перкусиите на преобръщащите се с всяка крачка листа… Не очакваш вулкани и огнени пориви – природните стихии взривяват само спомените ти.

10_otono_PICT7193

11_otono_7841

Не, есента не е време за цветя. Не е време да се влюбва небето в незабравки, нито езерото в цъфнали лотоси. Има време за страст, но и такова за тиха обич – нежно разливаща благодарност в кръвта ти – че те има, че усещаш пулса на дърветата, жертващи хиляди малки длани, за да има пролет отново… За да има отново любов…

12_otono_pict6760

4 Comments so far

  1. Николай Цветков on November 12th, 2009

    Прекрасни!

  2. Geri on November 12th, 2009

    Благодаря! :D

  3. Майя on October 25th, 2011

    Обожавам есента, така е от младите ми години. Сега си давам сметка защо! Цветове, тиха страст, любов..Сезон без възторзи, сезон на тишина. Прекрасни снимки и нежни думи.

  4. Geri on October 25th, 2011

    Благодаря, Майя! Добре дошла в тихото кътче! :)

    А тази година есента тепърва започва, оставила назад всички летни възторзи и зимни сътресения. Да си я пожелаем от сърце!

Leave a reply