Някой се връща…

01_sanlucar


По стълбите тичат
задъхани струни.
в празната къща се буди от сън
прашна китара.

От ъглите тръгват
забравени думи.
В прозореца някой подсвирква
и сяда до мен.

Лица и огньове
под мен се прегръщат
Земята се свива от мъка
по чужда планета.

02_sanlucar_pict5254


Пулсира небето
и някой се връща
захвърлил монета за себе си
някога в прашния двор

Лица и огньове
под мен се прегръщат
Земята се вдига на пръсти и нежно
целува небето.

pano_sunsetTS


Кога ще се върнеш?
Кога ще се върнеш?
От тъмното песен възкръсва
и сяда отново до мен…

/М. Белчев, “Безсъница”/

7 Comments so far

  1. Николай Цветков on October 27th, 2009

    След няколко месеца пак съм тук.

    Подпис: Слънцето
    :-)

  2. Nick Angelow on October 27th, 2009

    еее, стига де, не живеем отвъд полярния кръг все пак. ей го къде е ноември месец — ще се появи, макар и за кратко :)

  3. Geri on October 28th, 2009

    Ооо, какво по-хубаво от това да си се приземил най-сетне, да си разбрал за стотен път, че по-хубаво нещо от родния въздух няма и … да намериш тук две Никита, които разсъждават за слънцестоенето :D

    Здравейте, момчета! Имате ли представа колко съм щастлива, че пак съм тук? Аха! Колкото и слънцето като види първия щъркел да си намери гнездото :D

    Като си поподредя мислите (и снимките) ще разказвам.

    Слънчеви поздрави и до много скоро! :**)

  4. vilford on October 28th, 2009

    Teзи три снимки сякаш подканват да решиш, по кой път искаш да поемеш: дали да тръгнеш по “пътя прашен”, но да усещаш солидната опора под краката си; дали да нагазиш в дълбоки води, но пък облаците да са в краката ти; или да се издигнеш в небесата, поемайки риска да паднеш от високо. :)
    Добре дошла у дома!

  5. Geri on October 29th, 2009

    Добре заварила, Вили! Хубави интерпретации, харесаха ми! А и ме подканят да взема да понапиша нещо, защото прашния път е и солен, а солидната опора може да се окаже подвеждаща тиня. Или че дълбоките води са плитки и топли, а облаците тичат толкова бързо, че ако се втурнеш да ги гониш – няма да те е страх от високото изобщо… Благодаря за началната скорост :D

  6. deni4ero on November 2nd, 2009

    Добре дошла :) Тъкмо бях тръгнала да пиша протестно писмо за липсата ти и взе, че си дойде :)
    Прекрасен текст си избрала за завръщането :)

  7. Geri on November 2nd, 2009

    Добре заварила! Ей, гледай сега как ме караш да се раздвоявам между неистовото желание за връщане и съжалението, че няма да видя протестното писмо :D

    То пък не мога и да трая като съм си тука вече! Липсвахте ми! Много! Всички! :***)

    А песента на Маргарита Хранова не ми излизаше от ума последните няколко дни, чак докато земята не целуна небето над Витоша :D

Leave a reply