Длан
Разкъсана душа,
кой чакаш лъчите ти
с целувка жадна в длан да събере?
Заспивай вече – зрее есен
И паяжини в скреж ще облече…
Posted in Dentro de mim
Some Rights Reserved 2008 Handful of Light
Creative Commons License
Powered by WordPress | Designed by Stephen Reinhardt
Завесите са вдигнати, прожекторите – включени.
Нека представлението да започне!
Нека, но… бавничко, леко. Първи актьори – политнали златни листа на топола и ясен. Да поизчакаме меко да полегнат лъчите
Няколко дни влизам, гледам, чета, вниквам(уж) и не мога да допусна … толкова много тъга да има … (да не кажа, че не бива) … не бива …
Усещам те, витаеща наоколо с целия неудържим, положителен заряд!
Ама и шамари май ми трябват. Да взема пък да се взема в ръце най-сетне. Аман от мене си
Топли прегръдки! :***)
ааааа, шамари … тя шамарената фабрика затвори отдавна, но явно до шарколес не е стигнала още новината … но, затова пък подочух, че имало метаха нейде из китните горски кантини
да съ върна да дубавя, както казва астилар – много благодаря за топлите прегръдки и целувки!
хохохо