Wearing the inside out…
Чувствам се изтъняла. Износена, като изчегъртана отвътре. Толкова изтъняла, че дори полъх и ласка могат да ме наранят. Като лист, останал от миналата есен, който вятърът всеки миг ще отнесе. Като тънката ивица залез, която до последно подгрява хоризонта преди да заспи. Като нетраен плод, който от едно докосване загнива. Като рана, едва зараснала, която и от целувка кърви…
Власинка, самопровъзгласила се за бодил. Въобразява си, че е твърда и силна, а всъщност един миг дели цъфтежа на неземно щастие до сгърчване от болка. Нерв, мазохистично напъпващ всеки път, когато чернилката на натрапчивите мисли задълбае като изпусната мръсна вада в жадна пръст.
Имам нужда от промяна, от презареждане. Да се откъсна от всичко, да се изключа. Да знам, че няма как да протегна ръка и екранът да ми взима светлината. С един замах да ми дава слънчева безбрежност, а с друг – задушлива тъга.
Има, обаче, място, където все още е винаги светло! Където вечерта ухае на влажна пръст от полятите с маркуч лехи. Където звездите ме познават, а цимента на балкона бавно отдава събраната през деня топлина. Където щурците никога не забравят, че е дошъл Август. Мястото, което привечер ухае на печени чушки, а хлябът е топъл и винаги с отчупено крайче. Където усмивките винаги извират от дълбокото на душата, чисти и искрени и обичта не поражда никога съмнения и въпроси.
Просто… у дома!
Стоплящо и приятно!
Благодаря! Радвам се, че те виждам и че точно така са ти подействали думите и снимките!
Поздрави!
Вече съм абонат на сайта ти.
Ей, страшно се радвам! Добре си дошъл!
И аз наминавам през твоя фотоблог, ама като гледам… една регистрацийка и за останалото няма да ми се отрази зле
Сещам се, че някъде бях чел, че вместо “абонат” някой беше казал “пациент”. Това, разбира се, в кръга на шегата
Лел…все успяваш да пресъздадеш музиката на PF по уникален начин с думички и пиксели :* :* :*
Поздрави, Краси.
Никак не е шега. Аз самата минавам през някои блогове с цел да търся лек за душата си. А много често си налагам да мина оттук, пак през това, което съм писала, за да си върна усмивката
Краси, откакто чух за пръв път тази песен, вече имам точно определение за това как се чувствам понякога. Лошото (или пък доброто) е, че все по-често започнах да използвам choku-geri като средство за душевно спасение
Поздрави!
Понякога направо ме изумяваш! Точно така се чувствам от известно време. Просто ти си го описала поетично и красиво, а на мен в такива моменти думите ми бягат – главата ми е пълна с тях, но не излизат.
Знаеш ли, някак ми стана по-леко като прочетох написаното от теб. Благодаря ти!
Марианче, аз май така съм си устроена – не мога да побирам изключително силни вълнения, нито щастие, нито болка. Когато ме изпълват до пръсване просто гледам да ги излея в думи или щрихи, по някакъв начин… Средство за самосъхранение някакво
А пък като гледам, че съм успяла и да помогна с това, толкова се радвам! Аз ти благодаря!
:*)
Замислих се върху думите ти и нещо, което ми се случи на морето. Отидох там е една тежест в мен и чаках дни, за да я отмият водите му. Почувствах се олекнала и пречистена, когато изщраках поне 50 кадъра с фотоапарата. И клипове направих… Май трябва да опитам пак – “думи или щрихи”. Страхотна идея! Благодаря!!!
Целувки!
Днес май доста идеи се сипят над теб като гледам!
50?!? Само 50 кадъра!?! Ама, Принцесо, толкоз малко кадри може да направи придворния певец и игроорец, но Вие?!?
Но това пък значи, че тежестта наистина те е била удавила доста надълбоко. Радвам се, че морето те е излекувало! И с тези 50 щрихи плюс думите ще чакам да видя резултата
:***)
Наистина се бях удавила дълбоко. А резултата го качих – е, само 11 снимки, с малко думи. И според мненията носещи тъга – и снимките, и думите. И клип има, гласът на морето и песента на морето.
Искаше ми се придворния фотограф да пипне тук и там по тях, но все не му оставаше време за моите. Та са такива каквито са – аматьорски.
П.П. Имах нужда от идеи – за стимул, за огън, за размисъл.
Аааа бе знаех си аз, че нещо ме баламосваш с тая скромна цифра
Да, видях, че си ги качила. Ще се поразходя по пяната и пясъка, които си нарисувала, по-късничко… чакам прилива на подходящото настроение
А докато не съм видяла нито пиксел от придворния фотограф, мога смело да заявя, че не може да ти стъпи на малкото пръстче