Franco Funghi
Вярвам в закономерните случайности. Тези дребни неща, които те връхлитат най-неочаквано, а едва в един по-късен момент започваш да разбираш колко много си имал нужда точно от това, точно в този момент! Дали ще е събитие, среща, поглед или дума, нещо, което може да е толкова мъничко късче от ежедневния пъзел, че да не го и забележиш. А пък да събори стена, която да разкрие цял един свят, за който не си и подозирал.
Когато си инсталирах lenny на служебната машина не предполагах, че в rhythmbox-a ще ме чакат няколко готови връзки за радиостанции в различни стилове. Бях приятно изненадана и започнах да ги преслушвам една по една…, докато не замръзнах само на една – dream factory (ambient). Този тип музика, както и електронната, са ми много на сърце и някак си необходими. Има моменти, в които просто нищо друго (а аз харесвам много и различни стилове музика) не пасва така добре на душевното ми състояние, на ритъма на работата. Лека, ненатрапваща се, неангажираща, но чудесно вписваща се сред вибрациите на ефира.
Започнах постепенно да се вглеждам в информацията за миксираните сетове и едно име определено ми направи впечатление – francofunghi.es – може би покрай асоциацията за “гъба отровна” . Брък в гугъл и на бял свят излезе, че Франко Фунги е младеж, роден в Германия, понастоящем работи и живее в Испания (по точно Тенерифе). Още 15-годишен попада под магията на електронната музика, Pink Floyd, Jean Michel Jarre, Vangelis и др. На 18 г. вече започва да се проявява като диджей, а от 2000 – излиза на ambient сцената. Всъщност, това, което ме впечатли още от началото беше колко много и разнообразни стилове забърква този младеж!
Безспорно, едно от най-великите му постижения според мен е микса на Shine on you crazy diamond на Pink Floyd. Ако мога да се изразя с няколко думи – той удължава насладата! Така както привечер слънцето удължава сенките, за да попие сладкия дъх на лятната нощ в порите ти. Всеки акорд на китарата е някак си … разтеглен, плавен, изтъняващ и едновременно с това става още по-проникващ и въздействащ. Съумял е да пипне най-силните детайли много стилно и без да се натрапва в тези 12 завладяващи минути. Винаги ми се струва, че файлът ми е къс и ми се иска още
’scuse me while i kiss the sky ми е безспорно една от любимите му творби. Три часа полет, три часа капчици търкулнати в синевата. Сблъскват се облаци, мъгла забулва жадни планински върхове. Убягва ти усещането за земната твърд, макар и нито за миг да не я изпускаш от поглед. Усмихва, грабва, увлича като вихър пред буря. И къде ли не те запраща! Както си над наредения акуратно урбанизиран пъзел на запада, изведнъж писък на флейта, звън на дайре и вече следваш извивките на Ганг.
В този ред на мисли, с най-много world-music елементи е може би Aequilibrium. В него самото начало е керван от якове, монотонно и целеустремено следващо извивките в нозете на Хималаите. И колкото по-напред се движи плъзгача на плейъра, толкова повече ти се иска да не свършва пъстротата, която неминуемо изниква пред очите ти. Плиснати в езерата облаци, цветовете на лотосите, надвиснали мангрови корени, Тадж Махал, снегове, по което слънцето посипва звезди, грабнало ги, докато унесено са слизали ниско да се полюбуват на залеза…
Преди няколко дни, Любо ме пита защо все за вещици говоря, няма ли вещери? Има, моето момче, има! И пак по някаква (закономерна) случайност все са ми добри приятели! Един от тях, като особено добър гугъл-магьосник, успя да намери връзката, от която да сваля най-известните миксове на Franco Funghi. С което днес ме замая от щастие! :-*
Мога още дълго и дълго да описвам какво виждам и усещам, докато слушам Франко, но по-добре е да го чуете сами. Най-често се появява на радиостанцията dream factory, а миксовете можете да свалите от тук.
Enjoy!