Ако можеха да говорят #1
“Утре раничко, в 6:30! Мъжът ми има да носи писмо…”
“Никога не пускат достатъчно водата в тая чешма!”
“Какво се хилиш?! Не виждаш ли, че съм опасен!”
“Честно казано, дарлинг, не е лесно да се пийне вода от това място…”
“Идва при мен Жоро Лукас и ми вика “Бъг, ще участваш ли в шоуто, че ми трябва прототип за едно чудовищенце… дето да подгони оня тип, Оби Уан…”
“Ох, ма не толкова бързо, че получих антенни вибрации!…”
“Скъпа! Сигурна ли си, че сме използвали правилния фон-дьо-тен тая сутрин?!…”
“Мама ми е казала, че имам талант за цирка.”
“Едната мие другата, а пък двете… хитина!”
Невероятни снимки, с толкова светлина и живот в тях! А коментара ти под тях е убийствен – търкалям се от смях! Ако усмивката ми по някаква причина се скрие, ще идвам да гледам и да си чета, за да си я върна.
Целувки!
Хаха, добре си дошла винаги, мила! Смехът е светлина! :-*
Aко можеха да говорят, щяха да ти кажат те на теб за коментарите, които си им измислила…
Ми то за казване, вече са се изказали, ама да не преминат към дела, че току-виж са взели пример от чичко Хичкок
Поздравления!
Супер готина статия…
http://bulpete.wordpress.com
Благодаря, Пепи! Радвам се, че те е усмихнала и теб!