Глухарчета
Posted May 9, 2009 
Comments(5)
Comments(5) 
Едва чакат да се постопли и огряват наоколо. Не подбират място, нито почва, нито ги е грижа ще ги намерят ли пчелите. Банална гледка през май, но толкова стопляща, така извикваща усмивка…
Къде си хукнал, летящ беглецо? Лесно ти е с парашутчето, бързаш да заживееш отделно. Да нарушиш, отлитайки, идеалната форма на майчината корона.
Сами или заедно, млади и стари, разцъфващи и вехнещи, всяко стръкче носи смисъла на живота на всички. И съвършенството…
Донасят всяка пролет спомен за детсвтото ни и как сме трепвали, когато децата ни са късали лепкавите стъбълца и са духали пухчетата, с вперени в тях очи 
Толкова малки неща около нас остават незабележими. Обикновено така става, че усещаме значението им, едва ако ги няма.
Хихи! И аз съм като твоите глухарчета: като ме напече слънчицето – цъфтя, а после (като застудее) ставам пухкава и заоблена. Лошото е само, че килцата ми не се махат като ги духнеш…
Аха, ми то и на глухарчето килцата му в главата, така че споко! Явно трупаш на акъл
И като се докараш до етап “пухкава и заоблена”, вземи ми свирни да те снимам, че така без доказателства…
Фииииууууууу! Хващай фотоапарата и да те водя на разходка с фотосесия!
И аз, и аз, може ли? – попита спамчето.
Малеее… Съвсем съм се зареяла и разляла. 
Страхотни снимки!
П.П. Гледам си ги аз от дни, ама едва сега намирам сили да пиша.
Блазе ти, Марианче! И аз искам да се освободя, да си почина, да се разлея, ама ако го направя, ще вземе да стане някой потоп – така съм насъбрала стресс
Само да си поема малко въздух и ще трябва да се организираме, че току-така мераклии да позират клекнали сред глухарчетата не се намират лесно!