Фото-гости #2

Всеки пази дълбоко в себе си по някое съкровено желание и сигурно не едно. Понякога има и такива желания, които не могат съвсем точно да изкристализират в мислите ти като дефиниция, но много точно усещаш, че нещо в теб липсва. И когато изведнъж откриеш начина, по който да осъществиш този съкровен копнеж, вече можеш да му дадеш конкретно име и форма. Няма нито ограничения във възрастта, нито правила за намиране на подходящия момент за осъществяване на мечтите ни. Особено, когато копнежа за красота, за докосване до нея, улавянето и, пресътворяването и, са в един човек още от най-ранното му детство. Както може би се досещате, в навечерието на 8-ми март, ми гостува една жена с фотоапарат – Анита – която също така имам щастието и привилегията много добре да познавам, че на всичко отгоре е и моя сестра :D

Стремежа към красота се изявява и развива в нея още като дете, чрез желанието и да рисува. Това е закодирано и у двете ни, макар и в различна форма (тя – предимно с молива, аз – с четките). Затова и при двете фотографията връхлетя в живота ни като живителна и съзидателна сила, като полъх на втори живот, като изпълнение на онова съкровено желание с неясни очертания – усещането за докосване до красотата.

Значителен тласък към осъществяване на този копнеж у Ани се оказа включването и в 23hq. Създателите на сайта едва ли знаят колко много са повлияли на нечии съдби и как са станали неволна причина за такова емоционално прераждане. Ани се включи в клуба през лятото на 2006 г. и за времето оттогава израсна изключително много, като успя да запази специфичния щрих, който от пръв поглед “издава” нейните снимки – оригиналност, естественост, мекота и нежност.

Не случайно един от типичните мотиви в снимките и е нежността – тази крехкост и пестеливост в линиите, мекота на цвета и простота в композицията.

Да не забравя и това, че всяка снимка носи послание, кара те да се позамислиш и да откриваш по нещо оригинално всеки път.

Безспорно нежността може да бъде търсена навсякъде, но най-често я свързваме с ефирния свят на малките неща. Може би затова и в творчеството на Анита централно място заемат макро-снимките. Преди около година и половина Ани смени фотоапаратите. Не че преди е правила лоши снимки, в никакъв случай! Има такива, правени със старата Praktica, които са просто неповторими и невероятни! Апаратчето правеше и някои страхотни цветови ефекти, като например този филодендрон и уникалното му обкръжение :)

Сега Ани е въоръжена с Panasonic Lumix DMC FZ8, а неговият режим за снимане на така желаните кадри отблизо са доста добри. Естествено – не става само с апаратя! Трябва и поглед, трябва и невероятно търпение ;) Най-често, разбира се, на неистов макро-тормоз са подложени растенията – както живите цветя, така и … този скелет примерно :О

Е, с животните не е лесно, но това пък е една от любимите ми снимки (и животни също, btw) – за да се хване на фокус толкова отблизо си трябва или майсторлък, или късмет, или … някой фейски похват ;)

Чистота на фокуса, свежи цветове и добро композиране, а ако към растението се добави и капка вода, съвсем влиза в категорията на Анита “Не пропускам!”.

Така плавно преляхме към един друг любим сюжет за снимане – водата! Тя и на мен ми е любима и сякаш се е превърнала почти в религия и за двете ни. Водата – в нейното многообразие, движение, живителна сила, пречистване. Само че, за разлика от мен, на сестра ми хич не и допада да снима лед, скреж, сняг, висулки и пр. Тя е дете на Лятото, на слънцето, на морето и южния вятър.

А капките са ни любими, и как няма – като отразяват целия жив свят в едно!

Като споменах за морето… няма начин да се пропусне следващата страст. Ако мога да кажа с няколко думи, това което характеризира творчеството на Анита (освен нежността), това е волната стихия – широтата на морето, небесната свобода, жарта на слънцето. Всичко това в едно цяло, когато си пред лежерно полюшващата се плът на морето по залез, може да те накара да разтвориш ръце, да изкрещиш от щастие и да прегърнеш света! :D

Тази лятна страст до голяма степен се е отразила на цветова гама на Ани. Сигурно специалистите по цветовите профили могат много да тълкуват цветовете и тяхната температура (не че е зле да научим повече ;) ), но аз продължавам да си мисля, че най-важният нюанс, който получава една снимка е този, извлечен от настроението и душевността на човека с камерата. Независимо какво снима, по кое време и кой сезон, снимките на Анита стоят някак си … топли :D .

Понеже подхвърлих дума за цветови профили, сетих се за обработките, та да кажа две думи и за снимките на гостенката ми от този ъгъл. Анита не е голям почитател на постобработките на снимките. Предпочита да изглеждат естествени и реалистични… Хе! Писано ми е този очерк да е доста подскоклив, но всъщност съм улеснена от факта, че снимките на Ани са много разнообразни. Това ми позволява да подскачам от тема на тема, а в случая като казах “реалистични” ми хрумна и една друга любима група снимки – тези, свързани с приказките. Сестра ми много обича да чете, разказва и играе приказки за най-малките. Всички тези феи, пепеляшки, принцеси и техните историйки (Дачи, почитател е на твоите приказки, btw ;) ) Ани обичаше да ги рисува на всяко попаднало и под ръка свободно листче (докато аз рисувах животни :D ). А сега обича да преснима илюстрации от тези книжки или пък да снима … кукли ;)

Покрай увлечението по приказките и магическите истории, сестра ми пробва и взе, че се впусна в едни специфични обработки на снимките, което си е по-скоро вид рисуване. По този начин успява да превърне снимките си в декор за разиграване на сценки от вълшебното царство…

И не само това! Понякога може да ви накара да почувствате маранята, да видите стелещите се прашинки, оцветени в златисто от зноя и да доловите тътена от тежките стъпки на стадо диплодоци, поело към закътания залив на някое юрско море…

От известно време сестра ми се занимава и със страхотната задача да съживи и дигитализира снимки от семейния архив. И го прави чудесно, според мен. Така, за всички става ясно, че любовта към растенията и изследване на тяхното устройство (чиста проба зародиш на макро-фотографска мания ;) ) са се оформили още от най-крехка възраст…

Баща ни беше невероятен фотограф. Умееше да улови точния момент, а и беше много прецизен в избора на място за снимане и светлина… Както се вижда, някои от “моделките” му са позирали с изразително демонстрирано желание…

Една от любимите ни снимки (автор е фотографът от сватбата на сестра ми) беше наскоро чудесно обработена от Ани… Познахте ли коe е невинното създанийце?

Анита има усет на модел, както и поглед за снимане на портрети. Тя и повече обича да го прави, за разлика от мен. Но това, което ни е любимо е да снимаме тези, които се държат най-естествено, най-чаровно и непринудено – децата!

А когато се заиграва с автопортрети, като един художник по душа, Анита се стреми пак да го направи внимателно, да вложи чувство и оригиналност.

В края ми се иска пак да се върна на скритите желания, на това усещане, което обикновено не можем да облечем в определена скроена дрешка и което отлежава дълбоко в нас в продължение на години. Усещането, че не си изчерпан! Че стига да намериш начин, може да пресътворяваш красотата и да дадеш много на хората. Щастлива съм, че това се случи с Ани – тя намери второто си Аз. Или може би фотографията и върна онова Първото и истинското Аз – на слънчева, изпълнена с жизненост и самочувствие, емоционална жена, винаги готова да те прегърне и дари усмивка и доброта.

Снимките на Анита можете да намерите на този сайт.


И накрая една много лесна фото-закачка! Познайте какво е това? ;)

До скоро! :D

12 Comments so far

  1. Mari-ana on March 11th, 2009

    Имаш страхотна сестра, Гери. И талантлива, и красива. :)
    Очарована съм от снимките и на морето, на водата. Смаяна съм от снимките и на Сандански. :D
    “Тя е дете на Лятото, на слънцето, на морето и южния вятър.” – аз също. ;)
    П.П. Отговора на фото-закачката: лампа (аплик или настолна) – някой е снимал отражението си в нея, най-вероятно Анита. :D

  2. Geri on March 11th, 2009

    Така си е, Марианче! Готина е и ще е много хубаво да се съберем някой ден, да ви запозная! Освен това, е игроорка от класа, няма съмнение, че ще си паснете чудесно ;)

    Хее, а за задачката — не, не е лампа ;)

  3. Mari-ana on March 12th, 2009

    За мен ще бъде удоволствие да се видим пак и да се запозная с Анита. :) Може в някой ресторант с народна музика. ;)
    П.П.Ако не е лампа нямам никаква идея какво е. “Много лесна” няма що! :P

  4. anita on March 13th, 2009

    Благодаря от сърце за хубавите думи, моя
    Скъпа Сестричке и Мариана!:***)
    Ще бъда щастлива, ако
    можем да се видим , скоро надявам се…!
    Няма ли да се Свърши тая Зима най-накрая…!?!
    ………та да Хукнем по тревите………
    с Фотоапарат в Душите!!!:)
    До скоро и Благодаря отново :***)

  5. Geri on March 13th, 2009

    Хахааа, ще свърши, де… търпение малко! :D
    И в душите си трябва фотоапарат, вярно! Ама е добре и да ти е в ръчичките също, де ;) ))

    Ще трябва да се организираме някой път, като успеем да си оставим въображението на спокойствие.

    Марианка, подсказване за загадката… обърни внимание на дясната част от кадъра ;)

  6. Дачи on March 14th, 2009

    ааа, и аз искам да дойда на срещата, пък!

    леле, Гери, същата си си. Никога не бих те объркала на онези снимки!

  7. Geri on March 14th, 2009

    Естествено! За къде без теб! :D

    Я, пък ти, чак да съм същата! ;) А иначе за объркване, няма начин, както казва Краси, “Разпознаваш се по веждите”. :D

  8. Виктор on March 15th, 2009

    Нека аз да се опитам да позная на снимката какво е. Това ми мяза на кристанлна топка ако не е значи е шпионка :P

  9. Geri on March 16th, 2009

    Ммм … топло… топло… Не е шпионка и не е кристално ;)

  10. Mari-ana on March 16th, 2009

    Че не е кристално, а огледално е ясно.
    :( В дясната част на кадъра нищо не виждам. Отгоре виждам две “антенки”. И въпросното нещо е ниско разположено, щото снимащият е приклекнал.
    И кое точно в отговора на Виктор е “топло… топло”?
    Не ми се мисли, ако решиш да дадеш трудна фото-закачка каква ще е. ;) Е, тогава вече ще се почувствам като истинска блондинка. :D
    П.П. Ще бъде страхотна среща. Три дами с фотоапарати в ръчичките и в душите, и една само в душата. И ще се надиграваме, и ще снимаме, и ще бърбориме… :D

  11. Geri on March 16th, 2009

    Хааха, страхотна! Това с антенките е супер! :D
    А топлото в отговора на Виктор е… топка :D
    Всъщност, хайде да си признавам вече – това е металната топка на парапета в основата на стълби (които са леко размазани в дясната част на кадъра). И от нея се получава това изкривяване на фигурката на Ани, сякаш е приклекнала.

    Ама наистина ще е страхотна среща! Само да се постопли, че вече… ама съвцем ми се изчерпи търпението! <:-(

  12. Mari-ana on March 16th, 2009

    Е, ти ме застреля. :lol:
    Толкова елегантна и красива топка на парапет?! И с огледало в средата?! А това размазаното го взех просто за стена. :D Добре, че го видях от забавната му страна. Иначе щях да се депресирам от крайната си недосетливост при решаването на “една много лесна фото-закачка”. ;)
    Чакам с нетърпение и истинската пролет, и слънцето, и нашата среща. :)

Leave a reply