Януари

Първият, най-студеният, сякаш най-дългият в годината, като че ли и най-напрегнатият след старта – Голям Сечко – суровото сърце на зимата… Всичко е в покой, не смее да похаби в излишно действие и една мили-калория ценна енергия, която му трябва за топлина. Добре, че идва снегът – да има къде да се съхрани жизнения сок, за да се плъзне по следващата витка на спиралата. Месецът, в който ледената мъгла сутрин пълни дробовете с мраз, но превръща клонките в млади еленови рога и захаросва последните оцелели листа, сякаш да ги овъзмезди за упоритостта и привързаността към майчините клони…

Въпреки вълшебната красота, свирепият студ хапе и дори въздухът изглежда застинал и тих. Дали е така наистина?…

Още след като премине най-дългата нощ, любимото ни и красиво кълбо се търкулва от другата страна на орбитата си. Натоварено с проблемите и тегобите на поналялата се човешка популация, прилича на морна жена, понесла бремето като огромна раница на гръб, и когато достигне върха на планината, след миг покой се спуска отвъд.

Въпреки привидната скованост, през януари животът се събужда. Все още сънен, но потрепващ с онези импулси в невроните, с тайнствените химични превръщения в клетките, които само удължаващия се ден и светлината могат да катализират. Няма я носталгията на ноември, нито тъжната застиналост на декември, тази неизбежност и смирено очакване на студ и лед. Сега те са тук, те са факт!

Но е факт и това, че вече не е тъмно още в 16:30. Ако успеете да се откъснете от ежедневието си и да надникнете под снега, ще видите най-безумно смелите, как са решили да пробват издръжливостта на клетъчния си сок :D

А ако пристъпвате тихо под дърветата и внимателно се ослушвате и оглеждате, ще доловите и предвестниците. Косовете са се разшавали, човчиците им са придобили цвета на прясно отрязана тиква. Щъкат и човъркат под снега и по шумата, от време на време те поглеждат с едно, оградено с оранжева рамчица око и подсвирват отривисто. Ооо, има още много какво да се очаква от тези сладури! В края на януари и през следващите два месеца най-сладките трели привечер и след дъжд, които зоват пролетта, са техните.

От време на време, ще чуете и екливия резонанс “Чкрррррр”, все едно някой е ударил по кухо дърво. Това не е работник от фирма “Озеленяване”, който пробва дали някой изсъхнал клон или дърво трябва да се прочисти. Зеленият кълвач е надарения перкусионист.

През Януари, най-ранните и смели вестители на пролетта са синигерите. Завладяли градинки и паркове, прехвръкват между клоните като летящи бижута в жълто и лазурносиньо, увисват с главата надолу, докато кълват ресите на брезите – акробати и любопитковци. Ако им носите нещо за хрупкане, гледайте да не е прекалено голямо и тежичко (лешник например), че хич не се отказват от плячката, а голям зор пада докато я замъкнат на скришно място … по-далеч от обектива, естествено. Много са чевръсти, а засега нямам достатъчно “далекобойно оръжие” да ги хвана, както ми се иска ;)

Така идва денят, в който макар и всичко да е сковано в мраз и лед, ще чуете едно познато и сладко “Чичо-пей!”. Плахо още, несигурно, сякаш се чуди дали пък не е все пак малко раничко, а? След това пак, и още след ден-два, все по-уверено, от все повече птички. Небето придобива онзи неповторим цвят, като “крило на сойка”, както казва Джералд Даръл :D

Няма връщане назад! Светлината разплита нишка по нишка робата на нощта. Гладно завладява минута по минута от нейната сила и ги влива в неудържимия хормонален щурм.

Украинците наричат Януари “просинец” и не напразно. Това е месецът, в който небето се изчиства, разтваря се, и лъчите на слънцето, колкото и да са крехки в началото, и ласката им да е хладна, носят и даряват живот.

6 Comments so far

  1. anita on January 25th, 2009

    Невероятен разказвач си,
    Скъпа моя , малка сестричке!!!
    BRAVO :***)

  2. Geri on January 26th, 2009

    Благодаря много, Sis! Еехеее, много ме хвалиш, прекалено даже! :D
    Целувки! :***)

  3. Mari-ana on January 26th, 2009

    Красиви снимки, красиви думи! :) Отиде ли си януари вече ми мирише на пролет. И ми подариха кокичета, които гледам с огромно удоволствие. И искам да чуя птиците, за които разказваш така омайно. Скоро скоро ще дойде пролетта. :D

  4. Geri on January 27th, 2009

    Марианче, за мен пролетта започва на 1-ви януари, както се казва… “в кръвта ми соковете на стеблата”. И аз много обичам кокичета, и зюмбюли, фрезии, теменужки, всичките тези крехки пролетни цветя :D

    Ти сигурно ги чуваш същите тези птици, а ако се поразходим заедно, ще можеш и да им различаваш гласовете. ;)

  5. Светла on February 21st, 2009

    Off topic, но пък концептуално – малка благодарност за помощта и съветите.

  6. Geri on February 21st, 2009

    Абсолютно концептуално! ;)

    Благодаря, Светлa! Радвам се да те видя тук! :D

    Btw, през януари снимах много повече, някак си знаеш си, че е студено, а рисунките на скрежа ги обожавам. Сега, обаче, не мога да се наканя да снимам снега. Не обичам да гледам назад, когато си кажа вече “Довиждане”. И когато съм чула песента на синигерите и косовете, не мога пак да приема зимата в сърцето си. Искам си слънцето и ласката му… :D

Leave a reply